Божан Ангелов (1873- 1958) е български литературен критик, историк и културен деец. Завършва славянска филология през 1894г. в Софийския университет, учителства в Свищов, Русе, Видин и София. През 1908-1909 г. е главен инспектор по български език в Министерство на народната просвета. Директор на Народния театър (1909 – 1911; 1918 – 1920) и на Народната библиотека (1923 – 1928).
Трудовете му включват ценни материали и наблюдения за литературното развитие. Автор е на книгите “Средновековна литература” (1914), “Исторически очерк на старата българска литература от началото до Паисия” (1923), “Исторически очерк на новата българска литература от Паисия до днес” (1924; 1933), “Избрани статии” (1960). Работи съвместно с проф. М. Арнаудов – “История на българската литература в примери и библиографии. Т. 1: Българска народна поезия” (1921) и Хр. Вакарелски – “Сенки из невиделица. Книга за българската народна балада” (1936). Участва в съставянето на учебни помагала, христоматии и сборници. От 1896 г. активно сътрудничи на периодичния печат.