Акад. Георги Караславов (1904 -1980) е български писател и драматург, тясно свързан с комунистическата власт в България. Автор е на романите Снаха (1938) и Татул (1942).
Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели в периода 1958-1962г. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959).Синът му Слав Г. Караславов (1932 -2000) също е писател.
Георги Караславов е известен с яростната си атака срещу романа „Тютюн“ на Димитър Димов. На 8 февруари 1952 г. секциите на белетристите и критиците към Съюза на българските писатели събират членовете си, за да започне обсъждането на книгата. То безпрецедентно продължава три дни, а романът е подложен на смазващи забележки и критики с препоръката да бъде преработен. Основните упреци са, че „Тютюн“ е повлиян от еротиката, буржоазното мислене, космополитизма и разни упадъчни черти на западната капиталистическа литература и с книгата си Димов сериозно отстъпва от постулатите на социалистическия реализъм. (Стоян Ц. Даскалов дори заявява, че основна слабост на романа е, че не изобразява нито един герой, който да си мисли за Сталин). Най-сериозни критики обаче отправя именно Георги Караславов . Смята се, че една от причините за реакцията ме е предстоящото присъждане на Димитровска награда за литература с парична равностойност от 16 000 лева. Самият Караславов е сред претендентите с романа си „Обикновени хора“ и вероятно се е чувствал основателно застрашен от силната конкуренция на Тютюн.
Акад. Георги Караславов (1904 -1980) е български писател и драматург, тясно свързан с комунистическата власт в България. Автор е на романите Снаха (1938) и Татул (1942).
Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели в периода 1958-1962г. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959).Синът му Слав Г. Караславов (1932 -2000) също е писател.
Георги Караславов е известен с яростната си атака срещу романа „Тютюн“ на Димитър Димов. На 8 февруари 1952 г. секциите на белетристите и критиците към Съюза на българските писатели събират членовете си, за да започне обсъждането на книгата. То безпрецедентно продължава три дни, а романът е подложен на смазващи забележки и критики с препоръката да бъде преработен. Основните упреци са, че „Тютюн“ е повлиян от еротиката, буржоазното мислене, космополитизма и разни упадъчни черти на западната капиталистическа литература и с книгата си Димов сериозно отстъпва от постулатите на социалистическия реализъм. (Стоян Ц. Даскалов дори заявява, че основна слабост на романа е, че не изобразява нито един герой, който да си мисли за Сталин). Най-сериозни критики обаче отправя именно Георги Караславов . Смята се, че една от причините за реакцията ме е предстоящото присъждане на Димитровска награда за литература с парична равностойност от 16 000 лева. Самият Караславов е сред претендентите с романа си „Обикновени хора“ и вероятно се е чувствал основателно застрашен от силната конкуренция на Тютюн.