Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, както и първият ректор на Софийския университет. Завършва Болградската гимназия, следва в Прага – славянска филология, учи и в и Лайпциг. Установява се в София през 1884 г. и работи в Министерството на народното просвещение. Става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език в СУ “Св. Климент Охридски”. Професор и ръков
одител на катедрата по българска и славянска литература.
Един от най-последователните борци срещу ненужното въвеждане на чуждици в българския език, самият Балан обогатява езика ни с редица нови думи като: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други. В тази връзка, Христо Смирненски му посвещава хумористичното си стихотворение Баланиади. Като езиковед също така подлага на унищожителна критика тезите на Кръсте Мисирков от книгата му „За македонските работи” и представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония.
Проф. Балан е първият ректор на Софийски университет и няколко пъти след това е избиран на същия пост, декан на Историко-филологическия факултет, главен деловодител на БАН и действоителен член на БАН. Главен секретар е и на Българската екзархия и един от създателите, заедно с Алеко Константинов, на Българското туристическо движение.
Един от първите изследователи на Иван Вазов, през 1896 г. без сам да затваря очи пред известни недостатъци в произведенията на Вазов, Балан остро разкритикува брошуртаа на д-р В. Балджиев срещу романа „Под игото”. В последствие, тъкмо в годините, в които българските индивидуалисти от кръга на сп. „Мисъл“ водят най-ожесточената си борба срещу Вазов и отричат цялото му творчество, акад. Балан на свой пише първата монография за народния поет в нашата литература (над 300 печатни страници) под заглавие „Преглед на поетическата творба на Вазов”. Той разглежда последователно произведенията на Вазов до Освобождението и в първите две десетилетия след него; следи непрекъснато общественото развитие и навсякъде дири реалните вдъхновения и поводи за Вазовите творби, изтъква неговата дълбока връзка с времето, народа и родната земя, разкрива творенията му като плод на непосредни наблюдения на живота и дава висока оценка на художественото майсторство на поета.
Синът му проф. д-р Атанас Теодоров пък е основоположник на съдебната медицина в България и показанията му играят ключова роля за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелов и оневиняването на Яворов за смъртта на съпругата му.
Интересно е да се отбележи разминаването в публичното му титулуване – въпреки, че завършва живота си като академик, улицата, кръстена на негово име се нарича „Проф. Александър Теодоров – Балан“. Метростанцията, намираща се на същата тази улица обаче е кръстена правилно (макар дикторите в метрото да спестяват изчитането на титлата).
Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, както и първият ректор на Софийския университет. Завършва Болградската гимназия, следва в Прага – славянска филология, учи и в и Лайпциг. Установява се в София през 1884 г. и работи в Министерството на народното просвещение. Става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език в СУ “Св. Климент Охридски”. Професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература.
Един от най-последователните борци срещу ненужното въвеждане на чуждици в българския език, самият Балан обогатява езика ни с редица нови думи като: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други. В тази връзка, Христо Смирненски му посвещава хумористичното си стихотворение Баланиади. Като езиковед също така подлага на унищожителна критика тезите на Кръсте Мисирков от книгата му „За македонските работи” и представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония.
Проф. Балан е първият ректор на Софийски университет и няколко пъти след това е избиран на същия пост, декан на Историко-филологическия факултет, главен деловодител на БАН и действоителен член на БАН. Главен секретар е и на Българската екзархия и един от създателите, заедно с Алеко Константинов, на Българското туристическо движение.
Един от първите изследователи на Иван Вазов, през 1896 г. без сам да затваря очи пред известни недостатъци в произведенията на Вазов, Балан остро разкритикува брошуртаа на д-р В. Балджиев срещу романа „Под игото”. В последствие, тъкмо в годините, в които българските индивидуалисти от кръга на сп. „Мисъл“ водят най-ожесточената си борба срещу Вазов и отричат цялото му творчество, акад. Балан на свой пише първата монография за народния поет в нашата литература (над 300 печатни страници) под заглавие „Преглед на поетическата творба на Вазов”. Той разглежда последователно произведенията на Вазов до Освобождението и в първите две десетилетия след него; следи непрекъснато общественото развитие и навсякъде дири реалните вдъхновения и поводи за Вазовите творби, изтъква неговата дълбока връзка с времето, народа и родната земя, разкрива творенията му като плод на непосредни наблюдения на живота и дава висока оценка на художественото майсторство на поета.
Синът му проф. д-р Атанас Теодоров пък е основоположник на съдебната медицина в България и показанията му играят ключова роля за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелов и оневиняването на Яворов за смъртта на съпругата му.
Интересно е да се отбележи разминаването в публичното му титулуване – въпреки, че завършва живота си като академик, улицата, кръстена на негово име се нарича „Проф. Александър Теодоров – Балан“. Метростанцията, намираща се на същата тази улица обаче е кръстена правилно (макар дикторите в метрото да спестяват изчитането на титлата).