Леда Милева (1920 -2013) е детска писателка и преводач. За широката публика е най-известна като автор на текста на песничката „Зайченцето бяло“, както и като дъщерята на Гео Милев. Нейно интервю, в което разказва спомените си за баща й, можете да прочетете тук.
Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), а междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. До 1978 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Дългогодишен председател на Съюза на преводачите. Включена е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга.
Автор на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Почива на 93-годишна възраст – на същия ден, в който е родена – 5 февруари.
Леда Милева (1920 -2013) е детска писателка и преводач. За широката публика е най-известна като автор на текста на песничката „Зайченцето бяло“, както и като дъщерята на Гео Милев. Нейно интервю, в което разказва спомените си за баща й, можете да прочетете тук.
Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), а междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. До 1978 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Дългогодишен председател на Съюза на преводачите. Включена е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга.
Автор на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Почива на 93-годишна възраст – на същия ден, в който е родена – 5 февруари.