Симеон Радев (19.01.1879г., Ресен – 15.02.1967, София) е български публицист, историограф и дипломат, автор на забележителната документална книга „Строители на съвременна България“ (1910-1911г.), разказваща за първите години на следосвобожденска България.
Началното си образование получава в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва и френскияя лицей „Галата-Сарай“ в Цариград и право в Женева. Занимава се с журналистика като от 1901 г. става редовен сътрудник на в-к „Вечерна поща“, на който две години по-късно е редактор, сетне и главен редактор. През 1905 г. Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник“, а през 1911 г. основава и всекидневника „Воля“ като взима дейно участие в неговото списване. По това време публикува и първите два тома от своя труд „Строителите на съвременна България“. Третият том от това си изследване, проследяващ събитията до избора на Фердинанд за княз през 1887г., Радев започва да пише през 1934г. като той излиза посмъртно чак през 2009г.
В последствие се отдава на дипломатическа дейност. През 1913г. участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн. През 1917г. обаче си подава оставката като дипломат, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Пондон и Брюксел. Той е и първият български делегат в Обществото на народите .
През 1918 г. Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век„. Радев има подчертано отношение към литературата като взима дейно участие в литературния и артистичен живот в България.
Почива на 88 годишна възраст – само няколко дни след като книгата му „Ранни спомени“ е подписана за печат.
Симеон Радев (19.01.1879г., Ресен – 15.02.1967, София) е български публицист, историограф и дипломат, автор на забележителната документална книга „Строители на съвременна България“ (1910-1911г.), разказваща за първите години на следосвобожденска България.
Началното си образование получава в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва и френскияя лицей „Галата-Сарай“ в Цариград и право в Женева. Занимава се с журналистика като от 1901 г. става редовен сътрудник на в-к „Вечерна поща“, на който две години по-късно е редактор, сетне и главен редактор. През 1905 г. Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник“, а през 1911 г. основава и всекидневника „Воля“ като взима дейно участие в неговото списване. По това време публикува и първите два тома от своя труд „Строителите на съвременна България“. Третият том от това си изследване, проследяващ събитията до избора на Фердинанд за княз през 1887г., Радев започва да пише през 1934г. като той излиза посмъртно чак през 2009г.
В последствие се отдава на дипломатическа дейност. През 1913г. участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн. През 1917г. обаче си подава оставката като дипломат, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Пондон и Брюксел. Той е и първият български делегат в Обществото на народите .
През 1918 г. Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век„. Радев има подчертано отношение към литературата като взима дейно участие в литературния и артистичен живот в България.
Почива на 88 годишна възраст – само няколко дни след като книгата му „Ранни спомени“ е подписана за печат.