Квартирата на Гео Милев, в която той живеел с жена си Мила и дъщеря му Леда, се намирала точно срещу джамията „Баня Баши“ – във вече несъществуваща сграда между Халите и ул. „Пиротска“, напълно разрушена при бомбардировките през Втората световна война. Самото жилище се е намирало на последния етаж и затова долу на входа Гео Милев написал под звънеца им „77 стъпала“. Той обичал да стои до прозореца си с гледка към бул. „Мария Луиза“ и да гледа надолу – така, обяснявал, цялата гмеж била под него.
От тази последна квартира агент от Обществената безопасност извежда „за малка справка“ Гео Милев в сутринта на 15 май 1925 г., за да изчезне завинаги.
Прочетете и описанието на дома на Гео Милев в романа „Една и съща нощ” от Христо Карастоянов:
„…Тъй стигнали пред почти долепеното до градските хали здание срещу джамията Баня башъ. В единия му край имало дрогерия, в другия висяла фанфаронската фирма „Фабрика за боза „Радомир”, току до вратата табела известявала, че там се намира централата на някаква си Износно-вносна банка с клонове във Варна и Бургас, над входа пишело „Пощенска станция”, а още по-нагоре между втория и третия етаж била òпната от край до край тъмносинята транспаранта на българската кантора на „Лонжин”. Пресекли булеварда, по който червените трамваи отдрънчавали надолу към Лъвовия мост и нагоре към тъмната грамада на „Света Неделя”, и бутнали тежката входна врата от черно дърво. Шейтанов зърнал отстрани до вратата звънеца, на който стояло името на поета, а до името пишело: „77 стъпала” – и това го разсмяло.
„За стъпалата ли се смееш, дето пише? – възкликнал младият човек – Абсолютно! Броил съм ги, седемдесет и седем са, няма трън-мрън!”
После обаче и двамата видели, че под звънеца някой е надраскал „Циклоп!” и младият човек викнал гневно:
„Простаци! – викнал – Върви после, че недей да псуваш!…”
Прочетете в оригинал и брой 7-8 от 1924г. на списание „Пламък“, в който за първи път е публикувана поемата „Септември“, заради която в крайна сметка Гео Милев губи живота си.
Квартирата на Гео Милев, в която той живеел с жена си Мила и дъщеря му Леда, се намирала точно срещу джамията „Баня Баши“ – във вече несъществуваща сграда между Халите и ул. „Пиротска“, напълно разрушена при бомбардировките през Втората световна война. Самото жилище се е намирало на последния етаж и затова долу на входа Гео Милев написал под звънеца им „77 стъпала“. Той обичал да стои до прозореца си с гледка към бул. „Мария Луиза“ и да гледа надолу – така, обяснявал, цялата гмеж била под него.
От тази последна квартира агент от Обществената безопасност извежда „за малка справка“ Гео Милев в сутринта на 15 май 1925 г., за да изчезне завинаги.
Прочетете и описанието на дома на Гео Милев в романа „Една и съща нощ” от Христо Карастоянов:
„…Тъй стигнали пред почти долепеното до градските хали здание срещу джамията Баня башъ. В единия му край имало дрогерия, в другия висяла фанфаронската фирма „Фабрика за боза „Радомир”, току до вратата табела известявала, че там се намира централата на някаква си Износно-вносна банка с клонове във Варна и Бургас, над входа пишело „Пощенска станция”, а още по-нагоре между втория и третия етаж била òпната от край до край тъмносинята транспаранта на българската кантора на „Лонжин”. Пресекли булеварда, по който червените трамваи отдрънчавали надолу към Лъвовия мост и нагоре към тъмната грамада на „Света Неделя”, и бутнали тежката входна врата от черно дърво. Шейтанов зърнал отстрани до вратата звънеца, на който стояло името на поета, а до името пишело: „77 стъпала” – и това го разсмяло.
„За стъпалата ли се смееш, дето пише? – възкликнал младият човек – Абсолютно! Броил съм ги, седемдесет и седем са, няма трън-мрън!”
После обаче и двамата видели, че под звънеца някой е надраскал „Циклоп!” и младият човек викнал гневно:
„Простаци! – викнал – Върви после, че недей да псуваш!…”
Прочетете в оригинал и брой 7-8 от 1924г. на списание „Пламък“, в който за първи път е публикувана поемата „Септември“, заради която в крайна сметка Гео Милев губи живота си.