ул. „Кирилица“

12 интересни факта за нашата азбука:

1. Първоначално кирилицата е представлявала опростен вариант на 44-те букви на глаголицата, изобретена като азбука от Св. Кирил и Методий.  Въвеждането на това опростяване се приписва на Св. Климент Охридски, в  чието житие се твърди, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ Именно поради тази причина азбуката  ни е кръстена в чест на делото на Св. Константин-Кирил Философ.  Единствените две букви, които са останали непроменени в хода на опростяването на глаголицата са „Ф“ (Ферт) и „Ш“ (Ша).
2. Най-ранният надпис по нашите земи, изписан с кирилица, датира от 931 г. и e открит в пещерен манастир близо до с. Крепча, Търговишко. Първата печатна книга на кирилица, „Осмогласник“, пък е издадена в гр. Краков през 1491г. от Швайполт Фиол.
3. По настоящем на кирилица пишат над 300 милиона души, както от славянски, така и от най-различни други народности. Освен в България, азбуката е официална в Русия, Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Беларус, Украйна, Киргизстан, Монголия и Таджикистан. След разпадането на СССР през 1991г. Азербайджан и Туркменистан преминават обратно от кирилица на латиница. И до днес обаче „съветската“ кирилска азбука се използва от редица туркменистанци в знак на протест срещу авторитарния режим в страната им. Казахстан също планира да се откаже изцяло от кирилицата към 2025г. Пълен списък на езиците, ползвали и все още ползващи кирилицата за своя азбука, може да намерите тук.
4. След образуването на Монголската Народна Република през 1924г., монголците започват да използват кирилска азбука на базата на 33-те букви на руската, заедно с две специфични за монголския нови букви – Өө /ö/ и Үү /ü/.
5.  До  1865г. кирилицата също така е била официалната азбука във Влашко и Молдова.

   

6.  Стандартното изречение-панграма, използващо всички букви от азбуката за демонстрация на даден шрифт е „За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл.“ (33 букви). Други подобни панграми на български са изреченията „Хълцащ змей плю шофьор, стигнал чуждия бивак„. (37 букви), „Ах, чудна българска земьо, полюшвай цъфтящи жита!“(40 букви), „Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.“ (42 букви) и „Хълцайки много, вездесъщият позьор Юри жабока, фучеше.“ (45 букви). Съществуват и няколко панграми, използващи всички 30 букви на нашата кирилица само по веднъж, най-известна от които е „Хм, Гиньо с чужд плюш в цъфтящ безкрай“.
7. Знакът „Й„ произлиза от църковнославянската писменост от XV век и графично представлява съчетание между кирилската буква „И“ и заимствания от гръцката писменост диакритически знак за краткост. (затова и първоначално се е наричал „и с кратка“). В сръбската азбука, т.нар. караджица, предложена от езиковеда Вук Караджич в началото на XIX век,  този знак е заменен с латинската буква  Ј. С присъединяването на Македония към Югославия, латинската буква е възприета и в тяхната азбука.
8. Знакът „Ѝ“ обаче не е самостоятелна буква, а представлява просто буквата „И“  с т.нар. тежко ударение („гравис“) върху нея. Лесен начин за изписването на „Ѝ“ през клавиатурата е командата shift+ь. В миналото за отбелязване на основното ударение в писмени текстове на книжовен български език се е използвал обратният на сегашната практика знак („ ´ “ — „акут“ или „остро ударение“). Не е ясно кога е настъпила смяната на единия знак с другия, но по настоящем ударението се пише диагонално от горе на долу и от ляво на дясно.
9. До повсеместното въвеждане на арабските цифри, кирилските букви са служели също и за означаването на числата.
10. През трийсетте години на ХХ век,  в СССР почти се реализирала идеята за преминаване от кирилица към латиница с цел улесняване общуването между съветска Русия и западноевропейските народи и ускоряването на  бъдещата световна революция. Всичко било готово на книга, но азбуката в крайна сметка се спасила по финансови съображения – поради липсата на средства за едновременната подмяна на цялата печатна техника, както и за преквалификацията на печатарските кадри.
11. На свой ред нацистка Германия пък е настоявала за преминаването на България към латиницата. През юни 1941г. Цар Борис III се срещнал в Залцбург с Гьоринг, Рибентроп и Химлер. По свидетелство на Богдан Филов, “Химлер сметнал, че ние трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние. Царят му обяснил, че всъщност сърбите и русите са заели азбуката от нас и че нейните български особености, особено буквата „Ъ“, са закрепили нашето народностно съзнание.“
12. През 2007 година кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука. През 2013г. на банкнотата от 5 евро за първи път евровалутата се изписва и на кирилица.

Повече за историята на кирилицата, може да прочетете тук.