Теодор Траянов (1882 -1945) е български поет-символист. Мнозина критици смятат стихотворението му „Новия ден“ (сп. „Художник“, 1905г.) за начало на символизма в България. Следват оставилите трайна следва литературната традиция стихосбирки „Regina mortua” (1908), „Химни и балади“ (1912), „Български балади“(1921), „Романтични песни“ (1926), както и поемата „Песен на песните“ (1923).
В продължение на дълги години (1900-1922) Теодор Траянов живее във Виена. Завършил архитектура, той е привлечен на работа като културен аташе и първи секретар в българската легация. Тук, съвместно с българския композитор Димитър Караджов, създава оперета по приказката на Оскар Уайлд „Младият крал”. Тя е поставена с успех във Виена през 1914 г. и издържа на сцената 14 представления. През войните (1912-1913) се завръща, за да участва в битките като доброволец. За своята храброст е награден със златен кръст. От 1922 до 1931 г. заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов е редактор на „Хиперион”, последното голямо списание на родния символизъм. Пълен дигитален архив на списанието можете да откриете тук.
Малко известен факт е, че през 1907г. Траянов печели първия турнир по шах „за първомайсторството на България”. През 1931 г. той е избран и за председател на Българския шахматен съюз
Теодор Траянов (1882 -1945) е български поет-символист. Мнозина критици смятат стихотворението му „Новия ден“ (сп. „Художник“, 1905г.) за начало на символизма в България. Следват оставилите трайна следва литературната традиция стихосбирки „Regina mortua” (1908), „Химни и балади“ (1912), „Български балади“(1921), „Романтични песни“ (1926), както и поемата „Песен на песните“ (1923).
В продължение на дълги години (1900-1922) Теодор Траянов живее във Виена. Завършил архитектура, той е привлечен на работа като културен аташе и първи секретар в българската легация. Тук, съвместно с българския композитор Димитър Караджов, създава оперета по приказката на Оскар Уайлд „Младият крал”. Тя е поставена с успех във Виена през 1914 г. и издържа на сцената 14 представления. През войните (1912-1913) се завръща, за да участва в битките като доброволец. За своята храброст е награден със златен кръст. От 1922 до 1931 г. заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов е редактор на „Хиперион”, последното голямо списание на родния символизъм. Пълен дигитален архив на списанието можете да откриете тук.
Малко известен факт е, че през 1907г. Траянов печели първия турнир по шах „за първомайсторството на България”. През 1931 г. той е избран и за председател на Българския шахматен съюз