Петко Ю. Тодоров (1879 – 1916) е български писател и поет, част от т. нар. „кръг Мисъл“. Автор е на драмите „Зидари“ (1902), „Първите“ и „Змейова сватба“ (1910), както и на цикълът „Идилии„. Брат на Мина Тодорова – голямата любов на Яворов.
Роден в гр. Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Учи гимназия в Търново (1894-1895). През 1896 г. заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в „Лисе насионал“. През 1897 г. се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Ив. Белинов издава в. „Законност“, където помества статии по обществено-политически въпроси. По повод на Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окр. съд, но е освободен като малолетен. В този си период се увлича от идеите на социалдемокрацията, пише и антимонархически статии.. Една година следва право в Берн, Швейцария (1898), а след това литература в Берлин и Лайпциг, където завършва през 1904г. В началото на XX в. под влияние на Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм.
В първото десетилетие на XX в. Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл“, оформил се покрай едноименното списание. Емблематична за литературната история е снимката му заедно Пенчо Славейков, Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. Пълен архив на списание „Мисъл“ може да откриете тук.
През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където се запознава и се сближава с Максим Горки. Умира в Швейцария на 14 февруари 1916г., а тленните му останки са пренесени и погребани в София през 1921 г.
Петко Ю. Тодоров (1879 – 1916) е български писател и поет, част от т. нар. „кръг Мисъл“. Автор е на драмите „Зидари“ (1902), „Първите“ и „Змейова сватба“ (1910), както и на цикълът „Идилии„. Брат на Мина Тодорова – голямата любов на Яворов.
Роден в гр. Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Учи гимназия в Търново (1894-1895). През 1896 г. заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в „Лисе насионал“. През 1897 г. се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Ив. Белинов издава в. „Законност“, където помества статии по обществено-политически въпроси. По повод на Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окр. съд, но е освободен като малолетен. В този си период се увлича от идеите на социалдемокрацията, пише и антимонархически статии.. Една година следва право в Берн, Швейцария (1898), а след това литература в Берлин и Лайпциг, където завършва през 1904г. В началото на XX в. под влияние на Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм.
В първото десетилетие на XX в. Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл“, оформил се покрай едноименното списание. Емблематична за литературната история е снимката му заедно Пенчо Славейков, Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. Пълен архив на списание „Мисъл“ може да откриете тук.
През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където се запознава и се сближава с Максим Горки. Умира в Швейцария на 14 февруари 1916г., а тленните му останки са пренесени и погребани в София през 1921 г.