Адам Мицкевич (1798-1855) е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), после 4 г. е учител в гр. Ковно (дн. Каунас). Изгонен от Литва за създаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „Поезия”. В Русия издава книгите „Сонети”, включваща „Кримски сонети” (1826), епичната поема „Конрад Валенрод” (1828) и др. Изгонен от Русия за участие в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 – в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В периода 1830-1831 г. живее в Рим, от 1832 г. – в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „Пан Тадеуш” през 1832-1834 г. в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).
През 1855 г. заминава за Константинопол, за да организира полски и еврейски легиони, които да подпомогнат англичаните и французите – интервенти срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856). През 1855 г. на път за Крим посещава Бургас. Умира от холера в Константинопол, а тялото му погребано в парижкото гробище Монморанси.
Адам Мицкевич (1798-1855) е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), после 4 г. е учител в гр. Ковно (дн. Каунас). Изгонен от Литва за създаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „Поезия”. В Русия издава книгите „Сонети”, включваща „Кримски сонети” (1826), епичната поема „Конрад Валенрод” (1828) и др. Изгонен от Русия за участие в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 – в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В периода 1830-1831 г. живее в Рим, от 1832 г. – в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „Пан Тадеуш” през 1832-1834 г. в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).
През 1855 г. заминава за Константинопол, за да организира полски и еврейски легиони, които да подпомогнат англичаните и французите – интервенти срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856). През 1855 г. на път за Крим посещава Бургас. Умира от холера в Константинопол, а тялото му погребано в парижкото гробище Монморанси.