Сесар Вайехо (1892 – 1938) е перуански поет, драматург и журналист, считан за един от най-добрите световни поети на XX век.
Роден е като последното от 11 деца в семейството в Сантяго де Чуко, отдалечено село в перуанските Анди. Учи в университета в Трухильо, като на няколко пъти е принуден да прекъсва образованието си и да работи в захарна плантация. Завършва „Испанска литература“ през 1915 г., след което се премества в Лима.
Издава поетичните сборници „Черните херолди” (1915), в която полемизира с декадентската поезия и „Трилсе” (1922). От 1923г. живее във Франция, а през 1928г. става задочно член на Комунистическата партия на Перу. По време на гражданската война в Испания пребивава в Мадрид, подкрепяйки републиканците. Почива в Париж през 1938г., а посмъртно са публикувани сборниците му „Испанийо, да ме отмине тази чаша” и „Човешки стихове” (и двата през 1939г.).
Сесар Вайехо (1892 – 1938) е перуански поет, драматург и журналист, считан за един от най-добрите световни поети на XX век.
Роден е като последното от 11 деца в семейството в Сантяго де Чуко, отдалечено село в перуанските Анди. Учи в университета в Трухильо, като на няколко пъти е принуден да прекъсва образованието си и да работи в захарна плантация. Завършва „Испанска литература“ през 1915 г., след което се премества в Лима.
Издава поетичните сборници „Черните херолди” (1915), в която полемизира с декадентската поезия и „Трилсе” (1922). От 1923г. живее във Франция, а през 1928г. става задочно член на Комунистическата партия на Перу. По време на гражданската война в Испания пребивава в Мадрид, подкрепяйки републиканците. Почива в Париж през 1938г., а посмъртно са публикувани сборниците му „Испанийо, да ме отмине тази чаша” и „Човешки стихове” (и двата през 1939г.).