Борис Руменов (1884 – 1944) е български писател хуморист, актьор, издател на хумористичното списание „Барабан“. Известен е с псевдонима си Борю Зевзека.
Роден е в Цариброд, а в последствие завършва Първа мъжка гимназия в София. Започва да следва литература в Софийския университет, но решава да продължи образованието си във Виена и е финансово подпомогнат основно от своята баба. Увлича се от театър и там се записва в театрална школа. Две години по-късно баба му, след като научава, че Борис я заблуждава за учението си, прекратява издръжката му и той сам довършва образованието си по драматургия и актьорско майсторство в Загреб. Стажува в театъра Риека.
След като се завръща в България с успех дебютира в Народния театър. Започва редовно да сътрудничи на хумористичните страници на периодичния печат. В София вече излиза хумористичното списание „Барабан“ (1908 – 1921). Групата около списанието става известна под прозвището „Барабанистите“. Борис Руменов се присъединява към тях, отначало като автор, отговорен редактор на списанието (септември 1908 г.), а по-късно и като главен редактор (1909 г.). В кръга около списанието попадат много ярки и забележителни личности от онази епоха – Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски и др. Списанието има голям успех със своя свеж хумор, духовна разкрепостеност и свобода. Някъде по това време Борис Руменов получава своя псевдоним Борю Зевзека, с който остава в историята.
Борис Руменов завършва Школата за запасни офицери. От 1912 до 1918 г. участва и в трите Войни за национално обединение на България Балканска, Междусъюзническа и в Първата световна война. По време на Балканската война служи като адютант на поета Трифон Кунев, по това време командир на 12-та дружина от Македоно-одринското опълчение. Раняван е и е кавалер на три Ордена за храброст. През 1913 г., след Балканската война, участва във формирането на един от първите фронтови театри – „Полеви военен театър“, към Първа пехотна софийска дивизия. Руменов основава войнишка трупа, привлича артисти, сред които са Стефан Македонски, Кирил Петров, писателят Крум Кюлявков. Той формира репертоара на трупата, като най-забележителна е пиесата „Балканската комедия“, която се играе с огромен успех по време на Първата световна война (често на самата бойна линия).
След демобилизацията през 1919 г. Борис Руменов възстановява „Барабан“, като заедно с това списва и хумористичните страници на вестниците „Утро“ и „Дневник“. През 20-те се увлича по киното. През 1928 г. изпълнява главна роля в комедията на Борис Грежов „Весела България“. Играе в компанията на Мими Балканска и на съпругата си Цветана Руменова. През този период, 20-те и 30-те години, пък и по-късно, другарува с ярки личности като Елин Пелин, Александър Балабанов, Теодор Траянов, Кръстю Сарафов, Сирак Скитник, Константин Щъркелов, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Дечко Узунов, Димитър Пешев.
На 10 октомври 1944 г. вечерта, в дома на семейството на ул. „Добри Войников“ №29, идват двама въоръжени. Единият и до днес остава неизвестен, другият е младият тогава поет и бивш партизанин Станислав Вихров. Казват на Борис Руменов, че е арестуван, да си вземе някои неща и го извеждат. Повече никой не го вижда жив. Трупът му, надупчен от куршуми, е открит в коритото на Перловската река. След години вдовицата му Цветана запитва убиеца защо е застрелял мъжа ѝ. Станислав Вихренов отговаря: „Помислих го за Елин Пелин“.
Борис Руменов (1884 – 1944) е български писател хуморист, актьор, издател на хумористичното списание „Барабан“. Известен е с псевдонима си Борю Зевзека.
Роден е в Цариброд, а в последствие завършва Първа мъжка гимназия в София. Започва да следва литература в Софийския университет, но решава да продължи образованието си във Виена и е финансово подпомогнат основно от своята баба. Увлича се от театър и там се записва в театрална школа. Две години по-късно баба му, след като научава, че Борис я заблуждава за учението си, прекратява издръжката му и той сам довършва образованието си по драматургия и актьорско майсторство в Загреб. Стажува в театъра Риека.
След като се завръща в България с успех дебютира в Народния театър. Започва редовно да сътрудничи на хумористичните страници на периодичния печат. В София вече излиза хумористичното списание „Барабан“ (1908 – 1921). Групата около списанието става известна под прозвището „Барабанистите“. Борис Руменов се присъединява към тях, отначало като автор, отговорен редактор на списанието (септември 1908 г.), а по-късно и като главен редактор (1909 г.). В кръга около списанието попадат много ярки и забележителни личности от онази епоха – Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски и др. Списанието има голям успех със своя свеж хумор, духовна разкрепостеност и свобода. Някъде по това време Борис Руменов получава своя псевдоним Борю Зевзека, с който остава в историята.
Борис Руменов завършва Школата за запасни офицери. От 1912 до 1918 г. участва и в трите Войни за национално обединение на България Балканска, Междусъюзническа и в Първата световна война. По време на Балканската война служи като адютант на поета Трифон Кунев, по това време командир на 12-та дружина от Македоно-одринското опълчение. Раняван е и е кавалер на три Ордена за храброст. През 1913 г., след Балканската война, участва във формирането на един от първите фронтови театри – „Полеви военен театър“, към Първа пехотна софийска дивизия. Руменов основава войнишка трупа, привлича артисти, сред които са Стефан Македонски, Кирил Петров, писателят Крум Кюлявков. Той формира репертоара на трупата, като най-забележителна е пиесата „Балканската комедия“, която се играе с огромен успех по време на Първата световна война (често на самата бойна линия).
След демобилизацията през 1919 г. Борис Руменов възстановява „Барабан“, като заедно с това списва и хумористичните страници на вестниците „Утро“ и „Дневник“. През 20-те се увлича по киното. През 1928 г. изпълнява главна роля в комедията на Борис Грежов „Весела България“. Играе в компанията на Мими Балканска и на съпругата си Цветана Руменова. През този период, 20-те и 30-те години, пък и по-късно, другарува с ярки личности като Елин Пелин, Александър Балабанов, Теодор Траянов, Кръстю Сарафов, Сирак Скитник, Константин Щъркелов, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Дечко Узунов, Димитър Пешев.
На 10 октомври 1944 г. вечерта, в дома на семейството на ул. „Добри Войников“ №29, идват двама въоръжени. Единият и до днес остава неизвестен, другият е младият тогава поет и бивш партизанин Станислав Вихров. Казват на Борис Руменов, че е арестуван, да си вземе някои неща и го извеждат. Повече никой не го вижда жив. Трупът му, надупчен от куршуми, е открит в коритото на Перловската река. След години вдовицата му Цветана запитва убиеца защо е застрелял мъжа ѝ. Станислав Вихренов отговаря: „Помислих го за Елин Пелин“.