Даскал Ботьо Петков (1815-1869), е български просветен деец, учител и преводач, баща на Христо Ботев.
Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време на престоя си в Одеса, където превежда от руски „Нещо за безграмотните человеци“, издадена в Смирна през 1843 г. Той продължава своята дейност и в Калофер, където превежда „Критически издиряния за историята българска“ на Юрий Венелин. Изпада в конфликт с калоферска община след като получава отказ от тях да му дадат аванс от учителската му заплата, за да издаде книгата и през 1853 г. почти изцяло със собствени средства Ботьо Петков поема издаването и разпространението й.
Над превода на „Пълна география“ на А. Оболовски, Ботьо Петков работи повече от десетилетие и през 1868 г. излиза от печат „Кратка всеобща география“. Творбата е преработена и обогатена версия на книгата на Обловски. Това е неговият последният печатан труд. Ботьо Петков участва активно и в българския възрожденски печат като изпраща множество писма, публикувани на страниците на вестник „България“ и „Цариградски вестник“.
Към страницата за даскал Ботьо в Уикипедия.
Даскал Ботьо Петков (1815-1869), е български просветен деец, учител и преводач, баща на Христо Ботев.
Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време на престоя си в Одеса, където превежда от руски „Нещо за безграмотните человеци“, издадена в Смирна през 1843 г. Той продължава своята дейност и в Калофер, където превежда „Критически издиряния за историята българска“ на Юрий Венелин. Изпада в конфликт с калоферска община след като получава отказ от тях да му дадат аванс от учителската му заплата, за да издаде книгата и през 1853 г. почти изцяло със собствени средства Ботьо Петков поема издаването и разпространението й.
Над превода на „Пълна география“ на А. Оболовски, Ботьо Петков работи повече от десетилетие и през 1868 г. излиза от печат „Кратка всеобща география“. Творбата е преработена и обогатена версия на книгата на Обловски. Това е неговият последният печатан труд. Ботьо Петков участва активно и в българския възрожденски печат като изпраща множество писма, публикувани на страниците на вестник „България“ и „Цариградски вестник“.
Към страницата за даскал Ботьо в Уикипедия.