Филип Станиславов (1608 – 1674) е български католически епископ, книжовник и културен деец, автор на Абагар – първата печатна книга на новобългарски език. 
Роден е в село Ореш, Никополско в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633 г., а после, от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер” и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.
През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.
Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов бил преследван непрекъснато от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква като през 1662г. дори временно е отстранен от епископската си длъжност.
Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ (на латински: Abagarus), съставена и издадена в Рим през 1651 г. в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България. В послеслова на книгата Станиславов пише, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че той е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“. От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници — преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум” в Алба Юлия). Сигурно този ръкопис бил опазен и изнесен след Чипровското въстание от някой негов родственик. Във Ватикана са запазени негови писма изложения, които съдържат интересни данни за живота на българите през XVII в. Филип Станиславов е автор и на текстове с пътеписен характер, какъвто е например текстът „Описание на Северна България“ от 1659 г., написан от автора на италиански език, преведен и издаден и на български език чак през 2012г. Пълният преводможете да прочетете тук.
Филип Станиславов (1608 – 1674) е български католически епископ, книжовник и културен деец, автор на Абагар – първата печатна книга на новобългарски език.
Роден е в село Ореш, Никополско в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633 г., а после, от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер” и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.
През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.
Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов бил преследван непрекъснато от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква като през 1662г. дори временно е отстранен от епископската си длъжност.
Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ (на латински: Abagarus), съставена и издадена в Рим през 1651 г. в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България. В послеслова на книгата Станиславов пише, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че той е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“. От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници — преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум” в Алба Юлия). Сигурно този ръкопис бил опазен и изнесен след Чипровското въстание от някой негов родственик. Във Ватикана са запазени негови писма изложения, които съдържат интересни данни за живота на българите през XVII в. Филип Станиславов е автор и на текстове с пътеписен характер, какъвто е например текстът „Описание на Северна България“ от 1659 г., написан от автора на италиански език, преведен и издаден и на български език чак през 2012г. Пълният преводможете да прочетете тук.