Георги Заркин (1940 г. – 1977 г.) е български политически затворник, журналист и поет, убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.
Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература.
От 1975 г. е в Пазарджишкия затвор, където две години по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа“. Физическото му ликвидиране се извършва в килията му от двама криминални затворници, които го задушават с притискане на възглавница към лицето и го бият с маркучи, за да не останат фрактури по тялото.]
На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга“-първа степен.
Георги Заркин (1940 г. – 1977 г.) е български политически затворник, журналист и поет, убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.
Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература.
От 1975 г. е в Пазарджишкия затвор, където две години по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа“. Физическото му ликвидиране се извършва в килията му от двама криминални затворници, които го задушават с притискане на възглавница към лицето и го бият с маркучи, за да не останат фрактури по тялото.]
На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга“-първа степен.