Иван Кралича (с псевдоним Бойчо Огнянов) е един от основните герои на романа „Под Игото“, единственият литературен персонаж, на който са кръстени две отделни улици в София – ул. „Иван Кралича“ в кв. Бенковски и ул. „Бойчо Огнянов“ в кв. Овча Купел.
Огнянов е романтичен образ, олицетворение на революционния дух в България в навечерието на Априлското въстание, за описанието на който се счита, че Вазов е изполвал първообразите на Левски и Стоян Заимов.
Романът „Под игото“ не разказва подробно предисторията му преди идването му в Бяла Черква. Споменато е, че Кралича е син на стар приятел на чорбаджи Марко Манол Кралича и че е бил заточен в Диарбекир, от където е успял да избяга. Не става обаче ясно какво е било провинението му. Неочакваната му поява, в „една прохладна майска вечер“, внася смут в семейството на чорбаджи Марко, единствения човек, който Кралича познава в Бяла черква. Заточникът избягва така изненадващо, както и пристига, след като на вратата на марковата къща заудря онбашията на града. Кралича се спуска по тъмните и омълчани улички. Заптиетата се опитват да го хванат, но се докопват само до връхната му дреха. Кралича намира убежище от разразилата се буря в една воденица вън от града. Там той става неволен свидетел как двама турски стражи се опитват да изнасилят невръстната дъщеря на воденичаря дядо Стоян. Кралича убива двамата похитители и с помощта на съдържателя на воденицата ги заравят. Дядо Стоян води странникът при близкия манастир, за да се укрие в него.
Среща се с дякон Викентий, който го запознава с доктор Соколов и двамата бързо се сприятеляват, а в последствие – започват подготовката за бунта в града.
(Пълно дигитално копие на първото издание на Под игото (1894г.) на Тодор. Ф. Чипев можете да разгледате тук.)
Иван Кралича (с псевдоним Бойчо Огнянов) е един от основните герои на романа „Под Игото“, единственият литературен персонаж, на който са кръстени две отделни улици в София – ул. „Иван Кралича“ в кв. Бенковски и ул. „Бойчо Огнянов“ в кв. Овча Купел.
Огнянов е романтичен образ, олицетворение на революционния дух в България в навечерието на Априлското въстание, за описанието на който се счита, че Вазов е изполвал първообразите на Левски и Стоян Заимов.
Романът „Под игото“ не разказва подробно предисторията му преди идването му в Бяла Черква. Споменато е, че Кралича е син на стар приятел на чорбаджи Марко Манол Кралича и че е бил заточен в Диарбекир, от където е успял да избяга. Не става обаче ясно какво е било провинението му. Неочакваната му поява, в „една прохладна майска вечер“, внася смут в семейството на чорбаджи Марко, единствения човек, който Кралича познава в Бяла черква. Заточникът избягва така изненадващо, както и пристига, след като на вратата на марковата къща заудря онбашията на града. Кралича се спуска по тъмните и омълчани улички. Заптиетата се опитват да го хванат, но се докопват само до връхната му дреха. Кралича намира убежище от разразилата се буря в една воденица вън от града. Там той става неволен свидетел как двама турски стражи се опитват да изнасилят невръстната дъщеря на воденичаря дядо Стоян. Кралича убива двамата похитители и с помощта на съдържателя на воденицата ги заравят. Дядо Стоян води странникът при близкия манастир, за да се укрие в него.
Среща се с дякон Викентий, който го запознава с доктор Соколов и двамата бързо се сприятеляват, а в последствие – започват подготовката за бунта в града.
(Пълно дигитално копие на първото издание на Под игото (1894г.) на Тодор. Ф. Чипев можете да разгледате тук.)