Константин Петканов (1891 – 1952) е роден в село Каваклия, Лозенградско в семейството на български свещеник, взел участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. През 1913 Петканов постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края й учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас.
Председател е на музикалното дружество “Родни звуци” и библиотекар в Общинската библиотека. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“. Автор на редица романи, сред които антивоенния „Морава звезда кървава“ и поредицата „Жътва“. След 1944 става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).
Константин Петканов (1891 – 1952) е роден в село Каваклия, Лозенградско в семейството на български свещеник, взел участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. През 1913 Петканов постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края й учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас.
Председател е на музикалното дружество “Родни звуци” и библиотекар в Общинската библиотека. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“. Автор на редица романи, сред които антивоенния „Морава звезда кървава“ и поредицата „Жътва“. След 1944 става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).