Найден Геров (1823-1900) е български езиковед, фолклорист и общественик, един от най-видните представители на Възраждането. Син е на килийния учител от Копривщица Геро Добрович-Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“.
Основател е на класното училище в родния си град (1848г.), в което за първи път учениците се разделят на класове според възрастта си (дотогава в т. нар. взаимни училища по-големите и напреднали ученици са обучавали по-малките, а учителят е преподавал само на големите, надзиравайки останалите). През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ , чието основаване цели изтласкването на гръцкото влияние от града. Именно в него, на 11 май 1851 г. (стар стил), по инициатива на самия Геров за първи път в България се организира и честването на празника на Св. Кирил и Методий.
През 1857г. е назначен за руски консул в Пловдив, оставайки на поста си до избухването на Априлското въстание. Независимостта, с която се ползва като руски поданик и дипломат, позволява на Геров свободно да насърчава българското възрожденско движение. Особено в Тракия, няма училище, читалище или какво и да е друго културно сдружение, което да не е организирано с негова подкрепа.
След Освобождението Найден Геров се отдава изключително на своите филологични занимания. Неговият общо 50-годишен събирателски труд в крайна сметка се увенчава с издаването на пълен речник на българския език („Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“). Още през 1855-6 г. Геров напечатва първите три букви на речника си в Известията на Императорската Академия на науките. Геров е събрал от народни умотворения и непосредствено от живия народен говор около 70,000 заглавни думи, 26,400 изречения, 4,936 откъслеци от народни песни, 16 хиляди пословици и около 2,200 собствени имена. А в приготвеното от Т. Панчев второ издание заглавните думи достигат 100,000!
Речникът излиза в шест части от 1895 г. до 1908 г. като последните томове биват издадени посмъртно с помощта на неговия сродник и помощник Т. Панчев.
Повече за Найден Геров можете да прочетете тук.
Найден Геров (1823-1900) е български езиковед, фолклорист и общественик, един от най-видните представители на Възраждането. Син е на килийния учител от Копривщица Геро Добрович-Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“.
Основател е на класното училище в родния си град (1848г.), в което за първи път учениците се разделят на класове според възрастта си (дотогава в т. нар. взаимни училища по-големите и напреднали ученици са обучавали по-малките, а учителят е преподавал само на големите, надзиравайки останалите). През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ , чието основаване цели изтласкването на гръцкото влияние от града. Именно в него, на 11 май 1851 г. (стар стил), по инициатива на самия Геров за първи път в България се организира и честването на празника на Св. Кирил и Методий.
През 1857г. е назначен за руски консул в Пловдив, оставайки на поста си до избухването на Априлското въстание. Независимостта, с която се ползва като руски поданик и дипломат, позволява на Геров свободно да насърчава българското възрожденско движение. Особено в Тракия, няма училище, читалище или какво и да е друго културно сдружение, което да не е организирано с негова подкрепа.
След Освобождението Найден Геров се отдава изключително на своите филологични занимания. Неговият общо 50-годишен събирателски труд в крайна сметка се увенчава с издаването на пълен речник на българския език („Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“). Още през 1855-6 г. Геров напечатва първите три букви на речника си в Известията на Императорската Академия на науките. Геров е събрал от народни умотворения и непосредствено от живия народен говор около 70,000 заглавни думи, 26,400 изречения, 4,936 откъслеци от народни песни, 16 хиляди пословици и около 2,200 собствени имена. А в приготвеното от Т. Панчев второ издание заглавните думи достигат 100,000!
Речникът излиза в шест части от 1895 г. до 1908 г. като последните томове биват издадени посмъртно с помощта на неговия сродник и помощник Т. Панчев.
Повече за Найден Геров можете да прочетете тук.