Никола Козлев (1824 – 1902) е български книжовник и революционер, един от първите български стихотворци. С големи прекъсвания поради липса на средства учи отначало в Лясковец, а по-късно в Елена, Пазарджик, Свищов и в Кишиневската семинария (1848-1851). През 1841г. тайно изгаря гръцките богослужебни книги и принуждава лясковските свещеници да служат на черковнославянски. Учител в Лясковец (1852-1856), но поради участието си в подготовката на въстанието на Капитан Дядо Никола от 1856г. е принуден да емигрира в Бесарабия, където също учителства. През 1866г. написва двете си поеми „Черен арап и хайдут Сидер“ и „Бивол Голе и мечка стръвница“, обнародвани в редактираното от Цани Гинчев сп. „Общ труд“ (1868, кн. 3).
Връща се в България през 1869, и като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети. Заради подозренията на турските власти обаче пак забягва на север. Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежа от руски „Учебна книга за великия божи мир“. През 1876 в Одеса излиза книгата му „Историята на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя (По народно предание)“, която съдържа три лироепически и четири прозаични разказа за живота и подвизите на хайдут Сидер и неговото постепенно узряващо решение да се противопостави на появилия се в околността на родния му Лясковец насилник-кесаджия. След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност: през 1879 г. в Лясковец, през 1880 в с. Плаково, и за последно в Стражица през 1881 г., когато се пенсионира. Събира стиховете си в книгата „Стар помян“ (1883г.). Последните години от живота си прекарва в голяма бедност, за което свидетелства и едно негово писмо до Петко Р. Славейков от 1885г.
Никола Козлев (1824 – 1902) е български книжовник и революционер, един от първите български стихотворци. С големи прекъсвания поради липса на средства учи отначало в Лясковец, а по-късно в Елена, Пазарджик, Свищов и в Кишиневската семинария (1848-1851). През 1841г. тайно изгаря гръцките богослужебни книги и принуждава лясковските свещеници да служат на черковнославянски. Учител в Лясковец (1852-1856), но поради участието си в подготовката на въстанието на Капитан Дядо Никола от 1856г. е принуден да емигрира в Бесарабия, където също учителства. През 1866г. написва двете си поеми „Черен арап и хайдут Сидер“ и „Бивол Голе и мечка стръвница“, обнародвани в редактираното от Цани Гинчев сп. „Общ труд“ (1868, кн. 3).
Връща се в България през 1869, и като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети. Заради подозренията на турските власти обаче пак забягва на север. Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежа от руски „Учебна книга за великия божи мир“. През 1876 в Одеса излиза книгата му „Историята на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя (По народно предание)“, която съдържа три лироепически и четири прозаични разказа за живота и подвизите на хайдут Сидер и неговото постепенно узряващо решение да се противопостави на появилия се в околността на родния му Лясковец насилник-кесаджия. След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност: през 1879 г. в Лясковец, през 1880 в с. Плаково, и за последно в Стражица през 1881 г., когато се пенсионира. Събира стиховете си в книгата „Стар помян“ (1883г.). Последните години от живота си прекарва в голяма бедност, за което свидетелства и едно негово писмо до Петко Р. Славейков от 1885г.