Освен виден общественик и основоположник на биохимията в България, проф. Асен Златаров (1885-1936) е и активен участник в литературния живот на България в периода между двете световни войни. Роден в Хасково, той следва химия в Женевския и Гренобълския университет, а по-късно специализира и в Мюнхен. Член на Съюза на българските писатели от 1920 (приет в една година с Йовков и Емануил Попдимитров), както и на т.нар. литературен кръг кръг “Стрелец” (по името на едноименното литературно списание), към който също така са причислявани проф. Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Фани Попова – Мутафова и др. Основател и дългогодишен директор на Дома на изкуствата и печата, намирал се на ъгъла на улиците Раковска и Граф Игнатиев.
Дебютът му е стохосбирката “Според настроението. Волни стихове.” (1905), от която в последствие се отрича и прави всичко възможно да изкупи всички налични бройки от книжарницте, а през време на Първата световна война издава пацифистката книга “Те трябва да победят” (1915). Следват добилите широка популярност “Цветя за него. Поема в лирична проза” (1918) и “Песен за нея. Поема в лирична проза.” (1919) – и двете издадени под авторския псевдоним Аура (от латинската дума за злато, aurum); “Слънцето и Животът” (1920), “Трагедията на Яворов. Спомени и бележки” (1925), “В града на Любовта. Роман” (1927), “Айнщайн и световните тайни” (1928), “Социализмът и проблемата за Изкуството” (1929), “Идеали на младото поколение” (1932), “Проблемът за Щастието. Изкуството да се живее” (1932), “В страната на съветите” (1936 г.), “П. К. Яворов” (1936). Посмъртно излиза книгата му “Заветите на проф. д-р Асен Златаров. Писма, речи, статии, интервюта.” (1937), а по-късно се появяват “В служба на Културата” (1938), “Двата свята. Избрани речи и статии” (1946), “Литературно-обществени статии” (1959), както и избрани съчинения в три тома.
През творческия си живот Златаров изнася над 1000 сказки из цяла България по широк спектър въпроси като например: “Тайните на храненето”, “Хормони и витамини”, “Изкуството да се живее”, “Общочовешките хуманистични идеи на Петър Дънов”, “Алкохолът и тютюнопушенето – измамни блаженства”, “Айнщайн и световните тайни”, “За Емил Зола и за шумната Драйфусова афера”, “Библейски проявления и подсещания на Земята”, “Поезията на Николай Лилиев”, “Трагедията на Яворов”, “Проблемът за Щастието”, “Що е Живот и защо е Смъртта” и т.н.
Освен виден общественик и основоположник на биохимията в България, проф. Асен Златаров (1885-1936) е и активен участник в литературния живот на България в периода между двете световни войни. Роден в Хасково, той следва химия в Женевския и Гренобълския университет, а по-късно специализира и в Мюнхен. Член на Съюза на българските писатели от 1920 (приет в една година с Йовков и Емануил Попдимитров), както и на т.нар. литературен кръг кръг “Стрелец” (по името на едноименното литературно списание), към който също така са причислявани проф. Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Фани Попова – Мутафова и др. Основател и дългогодишен директор на Дома на изкуствата и печата, намирал се на ъгъла на улиците Раковска и Граф Игнатиев.
Дебютът му е стохосбирката “Според настроението. Волни стихове.” (1905), от която в последствие се отрича и прави всичко възможно да изкупи всички налични бройки от книжарницте, а през време на Първата световна война издава пацифистката книга “Те трябва да победят” (1915). Следват добилите широка популярност “Цветя за него. Поема в лирична проза” (1918) и “Песен за нея. Поема в лирична проза.” (1919) – и двете издадени под авторския псевдоним Аура (от латинската дума за злато, aurum); “Слънцето и Животът” (1920), “Трагедията на Яворов. Спомени и бележки” (1925), “В града на Любовта. Роман” (1927), “Айнщайн и световните тайни” (1928), “Социализмът и проблемата за Изкуството” (1929), “Идеали на младото поколение” (1932), “Проблемът за Щастието. Изкуството да се живее” (1932), “В страната на съветите” (1936 г.), “П. К. Яворов” (1936). Посмъртно излиза книгата му “Заветите на проф. д-р Асен Златаров. Писма, речи, статии, интервюта.” (1937), а по-късно се появяват “В служба на Културата” (1938), “Двата свята. Избрани речи и статии” (1946), “Литературно-обществени статии” (1959), както и избрани съчинения в три тома.
През творческия си живот Златаров изнася над 1000 сказки из цяла България по широк спектър въпроси като например: “Тайните на храненето”, “Хормони и витамини”, “Изкуството да се живее”, “Общочовешките хуманистични идеи на Петър Дънов”, “Алкохолът и тютюнопушенето – измамни блаженства”, “Айнщайн и световните тайни”, “За Емил Зола и за шумната Драйфусова афера”, “Библейски проявления и подсещания на Земята”, “Поезията на Николай Лилиев”, “Трагедията на Яворов”, “Проблемът за Щастието”, “Що е Живот и защо е Смъртта” и т.н.