Цани Гинчев (1835 – 1894) е възрожденски писател, просветен деец и публицист. Сътрудник на Раковски, а по-късно – създател на едно от най-значимите български списания след Освобождението – „Труд“ (1887-1892), послужило в последствие и като модел за издаването на списание „Мисъл“. Автор на книгата „Български басни“, както и на повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Той поддържа приятелски взаимоотношения с много от известните личности на българското възраждане, в чиято сянка може би попада образът му и до днес. Сред тях са Драган Цанков, митрополит Климент Търновски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, майор Коста Паница, Иван Шишманов и други.
Цани Гинчев (1835 – 1894) е възрожденски писател, просветен деец и публицист. Сътрудник на Раковски, а по-късно – създател на едно от най-значимите български списания след Освобождението – „Труд“ (1887-1892), послужило в последствие и като модел за издаването на списание „Мисъл“. Автор на книгата „Български басни“, както и на повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Той поддържа приятелски взаимоотношения с много от известните личности на българското възраждане, в чиято сянка може би попада образът му и до днес. Сред тях са Драган Цанков, митрополит Климент Търновски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, майор Коста Паница, Иван Шишманов и други.