Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония. Считан е за късен представител на Търновската книжовна школа, а в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература. Автор е на едно известно оригинално съчинение, преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.
Роден е в Ново бърдо, днес в Република Косово. Предполага се, че получава образованието си в школата, създадена от Константин Костенечки. През 1455 година отива в село Младо Нагоричане, северно от Куманово. По-голямата част от живота си прекарва в Жеглиговския манастир „Света Богородица“ („Матейче“), в подножието на Скопска Черна гора. Пребивавал е и в Рилския манастир.
В своите сборници той успява да отрази значими за времето културни феномени, като се оказва най-ревностният разпространител на текстове на актуалните тогава автори Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Димитър Кантакузин. В ръкописното му наследство е проведена изцяло ресавската правописна норма, с висока употреба на акцентни знаци, придихания и съкращения, възприета по-късно и в Рилския манастир. С името му със сигурност се свързват преписи на седем сборника и един авторски текст, а именно – „Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилският манастир“ („Рилска повест“). Запазен е в два преписа, известни като „обширна“ и „съкратена редакция“. Първият е в сборника на Владислав Граматик от 1479 г. Вторият е поместен в панегирика на Мардарий Рилски от 1483 г. В „съкратената редакция“ липсват ред подробности присъстващи в „обширната“. Съчинението спада към жанра на разказите за пренасяне на мощи на светци, популярен в Търновската книжовна школа. То е продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Св. Евтимий Търновски и е поместен непосредствено след него.
В своята повест, Владислав Граматик разказва за съвременно нему събитие – възстановяването на разрушения от турците Рилски манастир от братята Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков и пренасянето тук на мощите на Иван Рилски от Търново през 1469 г. Разказът на книжовника е обстоятелствен и реалистичен, за разлика от повечето съчинения от този тип. Наред с подробностите около обновата на обителта и пренасянето на мощите са отбелязани битката при Черномен от 1371 г. и битката на Косово през 1389 г. Упоменати са деспот Георги Бранкович и дъщеря му Мария (известната Мара Султанката), съдействала за издаването на ферман даващ право за пренасяне мощите на светеца. Споменат е българският цар Иван Асен I във връзка с предишното пренасяне на мощите, от Софияв Търново. От повестта са ни известни имената на боляринът Богдан от голямо днес несъществуващо село на река Росица в дома на когото за нагостени и пренощуват участниците в процесията и богатият гражданин Георги от София, дарил шест жълтици за нов покров за ковчега. Разказът съдържа и задължителното за жанра чудо – когато процесията наближава манастира, ковчега сам се понася към него, едвам сдържан от носачите си.
Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония. Считан е за късен представител на Търновската книжовна школа, а в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература. Автор е на едно известно оригинално съчинение, преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.
Роден е в Ново бърдо, днес в Република Косово. Предполага се, че получава образованието си в школата, създадена от Константин Костенечки. През 1455 година отива в село Младо Нагоричане, северно от Куманово. По-голямата част от живота си прекарва в Жеглиговския манастир „Света Богородица“ („Матейче“), в подножието на Скопска Черна гора. Пребивавал е и в Рилския манастир.
В своите сборници той успява да отрази значими за времето културни феномени, като се оказва най-ревностният разпространител на текстове на актуалните тогава автори Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Димитър Кантакузин. В ръкописното му наследство е проведена изцяло ресавската правописна норма, с висока употреба на акцентни знаци, придихания и съкращения, възприета по-късно и в Рилския манастир. С името му със сигурност се свързват преписи на седем сборника и един авторски текст, а именно – „Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилският манастир“ („Рилска повест“). Запазен е в два преписа, известни като „обширна“ и „съкратена редакция“. Първият е в сборника на Владислав Граматик от 1479 г. Вторият е поместен в панегирика на Мардарий Рилски от 1483 г. В „съкратената редакция“ липсват ред подробности присъстващи в „обширната“. Съчинението спада към жанра на разказите за пренасяне на мощи на светци, популярен в Търновската книжовна школа. То е продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Св. Евтимий Търновски и е поместен непосредствено след него.
В своята повест, Владислав Граматик разказва за съвременно нему събитие – възстановяването на разрушения от турците Рилски манастир от братята Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков и пренасянето тук на мощите на Иван Рилски от Търново през 1469 г. Разказът на книжовника е обстоятелствен и реалистичен, за разлика от повечето съчинения от този тип. Наред с подробностите около обновата на обителта и пренасянето на мощите са отбелязани битката при Черномен от 1371 г. и битката на Косово през 1389 г. Упоменати са деспот Георги Бранкович и дъщеря му Мария (известната Мара Султанката), съдействала за издаването на ферман даващ право за пренасяне мощите на светеца. Споменат е българският цар Иван Асен I във връзка с предишното пренасяне на мощите, от Софияв Търново. От повестта са ни известни имената на боляринът Богдан от голямо днес несъществуващо село на река Росица в дома на когото за нагостени и пренощуват участниците в процесията и богатият гражданин Георги от София, дарил шест жълтици за нов покров за ковчега. Разказът съдържа и задължителното за жанра чудо – когато процесията наближава манастира, ковчега сам се понася към него, едвам сдържан от носачите си.