Яков Крайков първият български издател, гравьор и шрифтолеяр за печатни произведения.
Роден е през първата половина на XVI век в подножието на Осоговската планина, най-вероятно в днешното село Каменишка Скакавица. Произхожда от свещенически род като на младини е бил преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“. По-късно заминава за София, където в местната книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература. През 1539 г. работи като печатар и словослагател в новооткритата печатница в манастира Грачаница, Косово.
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. Тук за период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, отпечатана от 15 до 30 май 1566 година, с двуцветен печат, украсена с 31 гравюри. Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“, а в следващите си книги се подписва „Яков от София“
В 1569 г. издава заедно с Йероним Загурович от Котор „Псалтир“ с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. В 1570 година отново със Загурович издава една голяма книга „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син“ от Македония – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на среднобългарския език, редактирайки старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия новобългарски език, като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение.
В 1572 година самостоятелно издава сборник, наречен „Различни потреби“. Сборникът съдържа 128 листа и е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. В този сборник са поместени молитви в съкратена форма, преработен е мецеслова, като книгата съдържа и разкази. На страниците на „Различни потреби“, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето си е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги. Крайков разпространява книгите си чрез книжарницата на Кара Трифун в Скопие.
Яков Крайков първият български издател, гравьор и шрифтолеяр за печатни произведения.
Роден е през първата половина на XVI век в подножието на Осоговската планина, най-вероятно в днешното село Каменишка Скакавица. Произхожда от свещенически род като на младини е бил преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“. По-късно заминава за София, където в местната книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература. През 1539 г. работи като печатар и словослагател в новооткритата печатница в манастира Грачаница, Косово.
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. Тук за период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, отпечатана от 15 до 30 май 1566 година, с двуцветен печат, украсена с 31 гравюри. Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“, а в следващите си книги се подписва „Яков от София“
В 1569 г. издава заедно с Йероним Загурович от Котор „Псалтир“ с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. В 1570 година отново със Загурович издава една голяма книга „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син“ от Македония – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на среднобългарския език, редактирайки старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия новобългарски език, като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение.
В 1572 година самостоятелно издава сборник, наречен „Различни потреби“. Сборникът съдържа 128 листа и е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. В този сборник са поместени молитви в съкратена форма, преработен е мецеслова, като книгата съдържа и разкази. На страниците на „Различни потреби“, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето си е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги. Крайков разпространява книгите си чрез книжарницата на Кара Трифун в Скопие.