Тодор Ф. Чипев (1867-1944) е най-големият български книжар и издател в България преди Втората световна война. Едноименната му книжарница, която се разпростирала на цели три етажа, се намирала на бул.“Дондуков“, на мястото на днешната сграда на Президенството (прозорците й гледали на север, за да не се увреждат книгите от директната слънчева светлина).
Родом от Копривщица, Чипев прави първите си стъпки в книгоиздаването като словослагател в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив. По-късно пътува из страната, разпространявайки вестник „Напредък“, както и рекламни брошури, печатани в печатницата на брат му Никола „Единство“. Пътуващ книжар е около три години, а през през 1889 се мести в София и започва да се занимава с печатарство. Отваря първата си книжарница през 1891 в малко павилионче в Градската градина. Пред спретнато наредената малка книжарничка се срещат д-р Кръстев, Кирил Христов, Стоян Михайловски и др. Редовно през Градската градина минава и Иван Вазов. Той насърчава Тодор Чипев да се заеме с издателска дейност. И така, първата си книга Чипев издава през 1891 – „Физиология на любовта“ на Монтегаца, преведена от Никола Йонков Владикин и отпечатана в братовата му печатница „Единство”.
Контактите с Вазов дават и по-голям резултат. Ето какво казва Чипев за самия Вазов, който също току-що се е установил в София: „Живееше нейде тъдява и току ще мине край мене. Разпитваше ме: дали не ми е тъжно за моята Копривщица? От дума на дума моят познайник ме насърчи да издавам книги. Аз много зауважавах тогова человек и думата му за мене стана закон. Сефтосах се с него: издадох му два тома „Повести и разкази”. После го попитах защо си играе и печата романа си „Под игото” на части в „Сборника за народни умотворения” – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък”.
През 1894 г. Тодор Чипев издава „Под игото” и така се появява в отделна книга на бял свят, богато илюстриран, първият български роман. „После – продължава той – издадох на същите начала и „Нова земя”, но не вървеше. За да му плащам хонорара, принудих се да вземам пари на заем. И продължихме: повести, стихове, разкази – почти всичко, писано от Вазова, му издадох аз. После наех един дюкян от покойния министър Стоилов на ъгъла на улица „Мария Луиза” и бул. „Дондуков”. Държех и павилиона в Градската градина. Но не се задържах много, защото дюкянът беше южен и книгите жълтееха от слънцето.”
През 1893 се жени за копривщенката Нонка, с която имат общо 11 момчета и 1 момиче. По това време издателската дейност на Чипев се разраства и той се мести в сградата, която помещава книжарницата и издателството до 1944 – на мястото на сегашното Президентство. Разпростирала се е на два номера от улицата (No 20 и 22) и със своите три етажа била най-голямата книжарница на Балканския полуостров по това време. Отпред е имало две огромни витрини, подредени с вкус от най-големия син Филип, а сред книгите винаги можело да се забележат вази с цветя и картини от български и чуждестранни художници. Понякога Тодор Чипев посрещал клиентите си и с чаша турско кафе. И до днес в близост до книжарницата – на улица „Бачо Киро“ 47 – се намира и семейната къща на Чипеви.
Издателската дейност на Чипеви започва да добива огромна популярност. Появява се и изразът, че ако една книга я няма при Чипев, няма смисъл да я търсиш въобще. Постепенно всички синове на Чипев се включват в семейния бизнес и се занимават с канцеларските материали, счетоводство, издаване на учебници, редакция, доставка и продажба на чуждестранна литература. За повече от половин век семейството издава над 500 тома от български и чуждестранни автори. Сред българските автори са Христо Ботев, Любен Каравелов, П.Ю. Тодоров, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Людмил Стоянов, Евгения Марс, Христо Ясенов, Гео Милев, Атанас Далчев, Гьончо Белев, Николай Лилиев, Боян Пенев, Асен Разцветников, Светослав Минков, Младен Исаев, Ламар, Николай Фурнаджиев. Преводната художествена литература включва Уилям Шекспир, Фридрих Шилер, Йохан Гьоте, Шарл Бодлер, Емил Зола, Иван Тургенев, Марк Твен, Лев Толстой, Максим Горки, Рабиндранат Тагор, Михаил Шолохов и други. Всички книги са описани в каталог (за който се смята, че е бил около 300 страници), по който клиентите могат да си поръчват книги по пощата или по телефона.
Тодор Чипев отделя голямо внимание и на художественото оформление, наемайки много млади художници да илюстрират изданията (Илия Бешков, Дечко Узунов). Не подминава и детската литература, издавайки богато илюстрирани детски книжки, включително „Библиотека за послушни деца”, списанието за деца „Картина и приказка”, първото библиографско списание в България „Българска книга”, учебна и учебно-помощна литература. Чипеви организират книгопощата в България, изнасят книги за славянските комитети в други страни, снабдяват и даряват книги за библиотеки и читалища. Чипев създава 19 броя миниатюри, притежание днес на Централната библиотека на БАН – редки библиографски издания, в които демонстрира високо качество на възпроизвеждането при възможно най-малък формат. Книгите на издателството, а и самото то, печелят множество български и международни награди. За съжаление единствената книга, от която Чипев печели, си остава „Под игото“ след като романът влиза в учебната програма. За да издържа себе си и издателството, Чипев се занимава и с продажба на канцеларски и ученически пособия и учебници. Продава също и известните писалки Паркър, както и пишещи машини.
На 30 март 1944 англо-американските бомбардировки разрушават книжарницата. Унищожени са над 50 000 тома книги на стойност от повече от 25млн. лева. Скоро след това, на 10 декември 1944, умира и Тодор Чипев. Синовете му продължават да се опитват да издават книги и след 9-ти септември, но това се оказва доста трудно. Печатат най-вече съветски автори, одобрени от властта, а частното издаване на учебници е абсолютно забранено. Тодор Чипев посвещава живота си на книгоиздаването и увлича и цялото си семейство, но за съжаление през 1949 издателството официално преминава в ликвидация. Единственото, което остава, е споменът за най-голяма книжарница на Балканите, най-важното българско издателство в началото на 20ти век и една улица в квартал Витоша в София, наречена на името на Тодор Чипев.
Подробна статия за Тодор Ф. Чипев и книжарницата му, можете да прочетете тук.
Тодор Ф. Чипев (1867-1944) е най-големият български книжар и издател в България преди Втората световна война. Едноименната му книжарница, която се разпростирала на цели три етажа, се намирала на бул.“Дондуков“, на мястото на днешната сграда на Президенството (прозорците й гледали на север, за да не се увреждат книгите от директната слънчева светлина).
Родом от Копривщица, Чипев прави първите си стъпки в книгоиздаването като словослагател в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив. По-късно пътува из страната, разпространявайки вестник „Напредък“, както и рекламни брошури, печатани в печатницата на брат му Никола „Единство“. Пътуващ книжар е около три години, а през през 1889 се мести в София и започва да се занимава с печатарство. Отваря първата си книжарница през 1891 в малко павилионче в Градската градина. Пред спретнато наредената малка книжарничка се срещат д-р Кръстев, Кирил Христов, Стоян Михайловски и др. Редовно през Градската градина минава и Иван Вазов. Той насърчава Тодор Чипев да се заеме с издателска дейност. И така, първата си книга Чипев издава през 1891 – „Физиология на любовта“ на Монтегаца, преведена от Никола Йонков Владикин и отпечатана в братовата му печатница „Единство”.
Контактите с Вазов дават и по-голям резултат. Ето какво казва Чипев за самия Вазов, който също току-що се е установил в София: „Живееше нейде тъдява и току ще мине край мене. Разпитваше ме: дали не ми е тъжно за моята Копривщица? От дума на дума моят познайник ме насърчи да издавам книги. Аз много зауважавах тогова человек и думата му за мене стана закон. Сефтосах се с него: издадох му два тома „Повести и разкази”. После го попитах защо си играе и печата романа си „Под игото” на части в „Сборника за народни умотворения” – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък”.
През 1894 г. Тодор Чипев издава „Под игото” и така се появява в отделна книга на бял свят, богато илюстриран, първият български роман. „После – продължава той – издадох на същите начала и „Нова земя”, но не вървеше. За да му плащам хонорара, принудих се да вземам пари на заем. И продължихме: повести, стихове, разкази – почти всичко, писано от Вазова, му издадох аз. После наех един дюкян от покойния министър Стоилов на ъгъла на улица „Мария Луиза” и бул. „Дондуков”. Държех и павилиона в Градската градина. Но не се задържах много, защото дюкянът беше южен и книгите жълтееха от слънцето.”
През 1893 се жени за копривщенката Нонка, с която имат общо 11 момчета и 1 момиче. По това време издателската дейност на Чипев се разраства и той се мести в сградата, която помещава книжарницата и издателството до 1944 – на мястото на сегашното Президентство. Разпростирала се е на два номера от улицата (No 20 и 22) и със своите три етажа била най-голямата книжарница на Балканския полуостров по това време. Отпред е имало две огромни витрини, подредени с вкус от най-големия син Филип, а сред книгите винаги можело да се забележат вази с цветя и картини от български и чуждестранни художници. Понякога Тодор Чипев посрещал клиентите си и с чаша турско кафе. И до днес в близост до книжарницата – на улица „Бачо Киро“ 47 – се намира и семейната къща на Чипеви.
Издателската дейност на Чипеви започва да добива огромна популярност. Появява се и изразът, че ако една книга я няма при Чипев, няма смисъл да я търсиш въобще. Постепенно всички синове на Чипев се включват в семейния бизнес и се занимават с канцеларските материали, счетоводство, издаване на учебници, редакция, доставка и продажба на чуждестранна литература. За повече от половин век семейството издава над 500 тома от български и чуждестранни автори. Сред българските автори са Христо Ботев, Любен Каравелов, П.Ю. Тодоров, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Людмил Стоянов, Евгения Марс, Христо Ясенов, Гео Милев, Атанас Далчев, Гьончо Белев, Николай Лилиев, Боян Пенев, Асен Разцветников, Светослав Минков, Младен Исаев, Ламар, Николай Фурнаджиев. Преводната художествена литература включва Уилям Шекспир, Фридрих Шилер, Йохан Гьоте, Шарл Бодлер, Емил Зола, Иван Тургенев, Марк Твен, Лев Толстой, Максим Горки, Рабиндранат Тагор, Михаил Шолохов и други. Всички книги са описани в каталог (за който се смята, че е бил около 300 страници), по който клиентите могат да си поръчват книги по пощата или по телефона.
Тодор Чипев отделя голямо внимание и на художественото оформление, наемайки много млади художници да илюстрират изданията (Илия Бешков, Дечко Узунов). Не подминава и детската литература, издавайки богато илюстрирани детски книжки, включително „Библиотека за послушни деца”, списанието за деца „Картина и приказка”, първото библиографско списание в България „Българска книга”, учебна и учебно-помощна литература. Чипеви организират книгопощата в България, изнасят книги за славянските комитети в други страни, снабдяват и даряват книги за библиотеки и читалища. Чипев създава 19 броя миниатюри, притежание днес на Централната библиотека на БАН – редки библиографски издания, в които демонстрира високо качество на възпроизвеждането при възможно най-малък формат. Книгите на издателството, а и самото то, печелят множество български и международни награди. За съжаление единствената книга, от която Чипев печели, си остава „Под игото“ след като романът влиза в учебната програма. За да издържа себе си и издателството, Чипев се занимава и с продажба на канцеларски и ученически пособия и учебници. Продава също и известните писалки Паркър, както и пишещи машини.
На 30 март 1944 англо-американските бомбардировки разрушават книжарницата. Унищожени са над 50 000 тома книги на стойност от повече от 25млн. лева. Скоро след това, на 10 декември 1944, умира и Тодор Чипев. Синовете му продължават да се опитват да издават книги и след 9-ти септември, но това се оказва доста трудно. Печатат най-вече съветски автори, одобрени от властта, а частното издаване на учебници е абсолютно забранено. Тодор Чипев посвещава живота си на книгоиздаването и увлича и цялото си семейство, но за съжаление през 1949 издателството официално преминава в ликвидация. Единственото, което остава, е споменът за най-голяма книжарница на Балканите, най-важното българско издателство в началото на 20ти век и една улица в квартал Витоша в София, наречена на името на Тодор Чипев.
Подробна статия за Тодор Ф. Чипев и книжарницата му, можете да прочетете тук.