Киро Геошев (Киро Кафеджи) бил пътуващ книгопродавец, но държал и свой бакалски дюкян с кафене на Конски пазар. Една от най-колоритните фигури сред софийските книжари, заедно с локума и кафето продавал и книги и най-вече – бунтовническата песнопойка на Никола Вардев, чиито текстове често пеел пред клиентите си, за да рекламира „стоката“ си. Именно в кафенето му се събирал Софийският таен комитет, криели се комитетските пари и се правели фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро Геошев се срещал и лично с Васил Левски. Освен песнопойката на Никола Вардев, при него можело да се намерят комедията от Димитър Паничков „Поевропейчване на турчина” , „За славянското произхождение на дунавските българи” от Дмитрий Иловайски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Никола Козлев и много други.
През 1877г, в разгара на руско-турската война, Киро Кафеджи бил арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още няколко софийски книжари. Бесилката му издигнали до дюкяна му, по средата между Конски и Говежди пазар – точно над олтара на разрушената църква „Св. Спас” (останките й по настоящем се намират под сградата на „Булбанк”). „Този е баш комитата!”, сочели го турците, а по свидетелство на френския кореспондент Дик де Лонли в отговор Киро Кафеджи запял „Вятър ечи, Балкан стане” и така, с песен на уста, увиснал на въжето.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Киро Кафеджи и съратниците му Георги Стоицев -Абаджията, Стоян Табаков и Никола Крушкин- Чолака. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари.
Киро Геошев (Киро Кафеджи) бил пътуващ книгопродавец, но държал и свой бакалски дюкян с кафене на Конски пазар. Една от най-колоритните фигури сред софийските книжари, заедно с локума и кафето продавал и книги и най-вече – бунтовническата песнопойка на Никола Вардев, чиито текстове често пеел пред клиентите си, за да рекламира „стоката“ си. Именно в кафенето му се събирал Софийският таен комитет, криели се комитетските пари и се правели фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро Геошев се срещал и лично с Васил Левски. Освен песнопойката на Никола Вардев, при него можело да се намерят комедията от Димитър Паничков „Поевропейчване на турчина” , „За славянското произхождение на дунавските българи” от Дмитрий Иловайски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Никола Козлев и много други.
През 1877г, в разгара на руско-турската война, Киро Кафеджи бил арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още няколко софийски книжари. Бесилката му издигнали до дюкяна му, по средата между Конски и Говежди пазар – точно над олтара на разрушената църква „Св. Спас” (останките й по настоящем се намират под сградата на „Булбанк”). „Този е баш комитата!”, сочели го турците, а по свидетелство на френския кореспондент Дик де Лонли в отговор Киро Кафеджи запял „Вятър ечи, Балкан стане” и така, с песен на уста, увиснал на въжето.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Киро Кафеджи и съратниците му Георги Стоицев -Абаджията, Стоян Табаков и Никола Крушкин- Чолака. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари.