Георги Абаджията бил куриер на Софийския комитет. На 29 години, той бил най-младият от четиримата софийски книжари, осъдени на смърт за разпространението на бунтовна литература. Служел като псалт в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя“). Притежавал своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (около днешния Лъвов мост). Заловен е по пътя от Радомир, край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал за дебнещата го опасност и тръгнал да гори бунтовните книжа, които се намирали у него. Ала вместо да запази единствено тескерето си, в бързината по погрешка оставил в джоба си екземпляр от сборника-песнопойка „Народни песни“, в който била поместена и забранената по това време „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов, който станал и основната улика срещу него. На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно по пътя. Кадията обаче успял да научи от простодушната му майка кой и как му е дал бунтовната книжка и така заптиетата арестували и останалите книжари. Георги Абаджията бил обесен на 15 ноември 1877г. до дюкяна си, непосредствено до Шарения мост.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Георги Абаджията и съратниците му , Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин- Чолака. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари.
Георги Абаджията бил куриер на Софийския комитет. На 29 години, той бил най-младият от четиримата софийски книжари, осъдени на смърт за разпространението на бунтовна литература. Служел като псалт в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя“). Притежавал своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (около днешния Лъвов мост). Заловен е по пътя от Радомир, край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал за дебнещата го опасност и тръгнал да гори бунтовните книжа, които се намирали у него. Ала вместо да запази единствено тескерето си, в бързината по погрешка оставил в джоба си екземпляр от сборника-песнопойка „Народни песни“, в който била поместена и забранената по това време „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов, който станал и основната улика срещу него. На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно по пътя. Кадията обаче успял да научи от простодушната му майка кой и как му е дал бунтовната книжка и така заптиетата арестували и останалите книжари. Георги Абаджията бил обесен на 15 ноември 1877г. до дюкяна си, непосредствено до Шарения мост.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Георги Абаджията и съратниците му , Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин- Чолака. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари.