Никола Крушкин – Чолака (1836 – 1877) държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), която често се използвала и за комитетски дела. Роден през 1836г. в с. Бистрица, той останал сирак още като малък и така бил приет за послушник в Драгалевския манастир. Тук Никола Чолака се запознал с Васил Левски и под прикритието на таксидиотството „Шопският апостол“ обикалял и спомагал за основаването на революционни комитети в Софийско. Ходел ала франга, по европейски – с бяла риза и черна връзчица и с неизменно притисната към тялото му лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут. Затова получил и прякора си Чолака, т.е. едноръкия.)
През 1877г, Никола Чолака е арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още трима книжари – Георги Стоицев -Абаджията, Киро Кафеджи и Стоян Табаков. „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!„, извикал той на бесилото пред книжарницата му. Издъхва на 15.11.1877г. – месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на Свободата в началото на 1878г.
Никола Крушкин – Чолака (1836 – 1877) държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), която често се използвала и за комитетски дела. Роден през 1836г. в с. Бистрица, той останал сирак още като малък и така бил приет за послушник в Драгалевския манастир. Тук Никола Чолака се запознал с Васил Левски и под прикритието на таксидиотството „Шопският апостол“ обикалял и спомагал за основаването на революционни комитети в Софийско. Ходел ала франга, по европейски – с бяла риза и черна връзчица и с неизменно притисната към тялото му лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут. Затова получил и прякора си Чолака, т.е. едноръкия.)
През 1877г, Никола Чолака е арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още трима книжари – Георги Стоицев -Абаджията, Киро Кафеджи и Стоян Табаков. „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!„, извикал той на бесилото пред книжарницата му. Издъхва на 15.11.1877г. – месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на Свободата в началото на 1878г.