След учредяването си през 1878г., Народната библиотека на първо време се помещава в стара турска къща, намирала се на мястото на днешната Българска народна банка, като за основа на библиотечния фонд е била използвана библиотеката на търговеца Иван Денкоглу. През следващите години поради недостига на подходящи сгради библиотеката се мести на най-различни места из София – в черквата Св. Никола, оттам в конака, а през 1879 година в Голямата джамия. Годините са тежки, средствата не достигат и библиотеката остава под покрива на джамията за шест години. В същата сграда се помещава и Държавната печатница. През 1885г. библиотеката се мести в една от сградите в парка на Конака на мястото на днешния Природо-научен музей, а през 1894г. – в друга сграда на ъгъла на ул. „6-ти септември“ и ул. „Вълкович“ (днешна „Иван Вазов“).
Повече за историята на Народната библиотека можете да прочетете тук.
След учредяването си през 1878г., Народната библиотека на първо време се помещава в стара турска къща, намирала се на мястото на днешната Българска народна банка, като за основа на библиотечния фонд е била използвана библиотеката на търговеца Иван Денкоглу. През следващите години поради недостига на подходящи сгради библиотеката се мести на най-различни места из София – в черквата Св. Никола, оттам в конака, а през 1879 година в Голямата джамия. Годините са тежки, средствата не достигат и библиотеката остава под покрива на джамията за шест години. В същата сграда се помещава и Държавната печатница. През 1885г. библиотеката се мести в една от сградите в парка на Конака на мястото на днешния Природо-научен музей, а през 1894г. – в друга сграда на ъгъла на ул. „6-ти септември“ и ул. „Вълкович“ (днешна „Иван Вазов“).
Повече за историята на Народната библиотека можете да прочетете тук.