Четири години след обесването на Васил Левски в София, на 15 ноември 1877 г. отново са издигнати бесилки за четирима негови съратници – софийските книжари Георги Стоицев -Абаджията, Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин- Чолака. Обвинението им – притежание и разпространение на бунтовни книжа. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в тяхна чест. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари. Строителството на моста е възложено на фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева, а самите лъвове са изработени във Виена от Филип Ваагнер Биро, което в последствие изгражда и Желязната църква в Цариград.
Георги Абаджията бил куриер на Софийския комитет. На 29 години, той бил най-младият от четиримата. Служел като псалт в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя“). Притежавал своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (около днешния Лъвов мост). Заловен е по пътя от Радомир, край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал за дебнещата го опасност и тръгнал да гори бунтовните книжа, които се намирали у него. Ала вместо да запази единствено тескерето си, в бързината по погрешка оставил в джоба си екземпляр от сборника-песнопойка „Народни песни“, в който била поместена и забранената по това време „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов, който станал и основната улика срещу него. На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно по пътя. Кадията обаче успял да научи от простодушната му майка кой и как му е дал бунтовната книжка и така заптиетата арестували и останалите книжари (Включително и Никола Вардев, съставителят на песнопойката, чиято екзекуция обаче се отложила и така – благодарение на своевременното идване на руските войски – той останал единственият от софийските книжари, който успял да се спаси.) Георги Абаджията бил обесен до дюкяна си, непосредствено до Шарения мост.
Стоян Табаков бил овчар в родното си с. Якоруда, но в последствие заедно с братовчед си Никола Вардев се захванали с търговия. Обикаляли Софийско и Орханийско и продавали катран, но също и детски играчки, занаятчийски стоки и накити от Банско. През 1864г. двамата братовчеди предприели пътуване до Божи гроб в Йерусалим и станали хаджии, а след като се завърнали – открили на Златарската чаршия (около днешната ул. „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продавал в дюкяна им, а другият обикалял селата и градовете в Софийско и Македония и ги снабдявал с учебници и книги. През 1870г. двамата другари били едни от първите членове на Софийския революционен комитет и станали връзката на Левски в Софийско и на юг. Така, заедно с учебниците, в двойните дъна на сандъците си те започнали да разнасят и революционна литература и вестници от Букурещ. В деня на обесването Стоян Табака се облякъл като за празник и пръв бил изведен от килията си. Останалите софийски книжари били посърнали, но той намерил кураж да ги ободри. „Няма от какво да се боим!„, казал им, „Бесилката ще ни е като причастие!„. Тя била издигната на мегдана на Капан махала, до градския часовник (на ъгъла на днешните бул. „Дондуков“ и ул. „Веслец“). Като повикали Стоян Табака пред бесилката той спокойно изтърсил цигарлъка си, сложил го в пояса си и се навел, за да окачат надписа, който на турски, гръцки и български съобщавал каква е вината му. Хладнокръвното и достойно поведение на Стоян Табаков по време на екзекуцията направили толкова силно впечатление на английския репортер на вестник „Стандарт“, че той помолил турското правителство да му позволи да откупи дрехите и чибучката на обесения, за да ги фотографира и изпрати в музея за восъчни фигури на мадам Тюсо в Лондон.
Киро Геошев (Киро Кафеджи) бил пътуващ книгопродавец, но държал и свой бакалски дюкян с кафене на Конски пазар. Една от най-колоритните фигури сред софийските книжари, заедно с локума и кафето продавал и книги и най-вече – бунтовническата песнопойка, чиито текстове често пеел пред клиентите си, за да рекламира „стоката“ си. Именно в кафенето му се събирал Софийският таен комитет, криели се комитетските пари и се правели фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро Геошев се срещал и лично с Васил Левски. Освен песнопойката на Никола Вардев, при него можело да се намерят комедията от Димитър Паничков „Поевропейчване на турчина” , „За славянското произхождение на дунавските българи” от Дмитрий Иловайски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Никола Козлев и много други. Бесилката му издигнали до дюкяна му, по средата между Конски и Говежди пазар – точно над олтара на разрушената църква „Св. Спас” (останките й по настоящем се намират под сградата на „Булбанк”). „Този е баш комитата!”, сочели го турците, а по свидетелство на френския кореспондент Дик де Лонли в отговор Киро Кафеджи запял „Вятър ечи, Балкан стане” и така, с песен на уста, увиснал на въжето.
Никола Крушкин – Чолака държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), която често се използвала и за комитетски дела. Роден през 1836г. в с. Бистрица, той останал сирак още като малък и така бил приет за послушник в Драгалевския манастир. Тук Никола Чолака се запознал с Васил Левски и под прикритието на таксидиотството „Шопският апостол“ обикалял и спомагал за основаването на революционни комитети в Софийско. Ходел ала франга, по европейски – с бяла риза и черна връзчица и с неизменно притисната към тялото му лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут. Затова получил и прякора си Чолака, т.е. едноръкия.) „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!„, извикал той на бесилото пред книжарницата му. Издъхна месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на свободата в началото на 1878г.
Четири години след обесването на Васил Левски в София, на 15 ноември 1877 г. отново са издигнати бесилки за четирима негови съратници – софийските книжари Георги Стоицев -Абаджията, Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин- Чолака. Обвинението им – притежание и разпространение на бунтовни книжа. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в тяхна чест. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост, четирите лъва на който символизират именно четиримата обесени софийски книжари. Строителството на моста е възложено на фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева, а самите лъвове са изработени във Виена от Филип Ваагнер Биро, което в последствие изгражда и Желязната църква в Цариград.
Георги Абаджията бил куриер на Софийския комитет. На 29 години, той бил най-младият от четиримата. Служел като псалт в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя“). Притежавал своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (около днешния Лъвов мост). Заловен е по пътя от Радомир, край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал за дебнещата го опасност и тръгнал да гори бунтовните книжа, които се намирали у него. Ала вместо да запази единствено тескерето си, в бързината по погрешка оставил в джоба си екземпляр от сборника-песнопойка „Народни песни“, в който била поместена и забранената по това време „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов, който станал и основната улика срещу него. На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно по пътя. Кадията обаче успял да научи от простодушната му майка кой и как му е дал бунтовната книжка и така заптиетата арестували и останалите книжари (Включително и Никола Вардев, съставителят на песнопойката, чиято екзекуция обаче се отложила и така – благодарение на своевременното идване на руските войски – той останал единственият от софийските книжари, който успял да се спаси.) Георги Абаджията бил обесен до дюкяна си, непосредствено до Шарения мост.
Стоян Табаков бил овчар в родното си с. Якоруда, но в последствие заедно с братовчед си Никола Вардев се захванали с търговия. Обикаляли Софийско и Орханийско и продавали катран, но също и детски играчки, занаятчийски стоки и накити от Банско. През 1864г. двамата братовчеди предприели пътуване до Божи гроб в Йерусалим и станали хаджии, а след като се завърнали – открили на Златарската чаршия (около днешната ул. „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продавал в дюкяна им, а другият обикалял селата и градовете в Софийско и Македония и ги снабдявал с учебници и книги. През 1870г. двамата другари били едни от първите членове на Софийския революционен комитет и станали връзката на Левски в Софийско и на юг. Така, заедно с учебниците, в двойните дъна на сандъците си те започнали да разнасят и революционна литература и вестници от Букурещ. В деня на обесването Стоян Табака се облякъл като за празник и пръв бил изведен от килията си. Останалите софийски книжари били посърнали, но той намерил кураж да ги ободри. „Няма от какво да се боим!„, казал им, „Бесилката ще ни е като причастие!„. Тя била издигната на мегдана на Капан махала, до градския часовник (на ъгъла на днешните бул. „Дондуков“ и ул. „Веслец“). Като повикали Стоян Табака пред бесилката той спокойно изтърсил цигарлъка си, сложил го в пояса си и се навел, за да окачат надписа, който на турски, гръцки и български съобщавал каква е вината му. Хладнокръвното и достойно поведение на Стоян Табаков по време на екзекуцията направили толкова силно впечатление на английския репортер на вестник „Стандарт“, че той помолил турското правителство да му позволи да откупи дрехите и чибучката на обесения, за да ги фотографира и изпрати в музея за восъчни фигури на мадам Тюсо в Лондон.
Киро Геошев (Киро Кафеджи) бил пътуващ книгопродавец, но държал и свой бакалски дюкян с кафене на Конски пазар. Една от най-колоритните фигури сред софийските книжари, заедно с локума и кафето продавал и книги и най-вече – бунтовническата песнопойка, чиито текстове често пеел пред клиентите си, за да рекламира „стоката“ си. Именно в кафенето му се събирал Софийският таен комитет, криели се комитетските пари и се правели фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро Геошев се срещал и лично с Васил Левски. Освен песнопойката на Никола Вардев, при него можело да се намерят комедията от Димитър Паничков „Поевропейчване на турчина” , „За славянското произхождение на дунавските българи” от Дмитрий Иловайски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Никола Козлев и много други. Бесилката му издигнали до дюкяна му, по средата между Конски и Говежди пазар – точно над олтара на разрушената църква „Св. Спас” (останките й по настоящем се намират под сградата на „Булбанк”). „Този е баш комитата!”, сочели го турците, а по свидетелство на френския кореспондент Дик де Лонли в отговор Киро Кафеджи запял „Вятър ечи, Балкан стане” и така, с песен на уста, увиснал на въжето.
Никола Крушкин – Чолака държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), която често се използвала и за комитетски дела. Роден през 1836г. в с. Бистрица, той останал сирак още като малък и така бил приет за послушник в Драгалевския манастир. Тук Никола Чолака се запознал с Васил Левски и под прикритието на таксидиотството „Шопският апостол“ обикалял и спомагал за основаването на революционни комитети в Софийско. Ходел ала франга, по европейски – с бяла риза и черна връзчица и с неизменно притисната към тялото му лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут. Затова получил и прякора си Чолака, т.е. едноръкия.) „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!„, извикал той на бесилото пред книжарницата му. Издъхна месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на свободата в началото на 1878г.