Литературни забележителности
Т.нар „Арменско кафене“ било едно от най-колоритните заведения в София от началото на XX век. Намирало се на площад Бански, […]
„Бамбука“ е едно най-известните писателски кафенета от времето на социалистическа България. Открито е през 1959г. и официално носи името кафене […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Роден в […]
Акад. Георги Караславов (1904 -1980) е български писател и драматург, тясно свързан с комунистическата власт в България. Автор е на романите […]
Йовков е живял в София в различни квартири, но винаги в района около ул. „Иван Асен II“ и съответно Борисовата […]
Хосе Марти (1853 – 1895 г.) е кубински поет и лидер на кубинското национално-освободително движение срещу испанските колонизатори. Роден е […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Роден в гр. […]
Иван Вазов почива от масивен инфакт на 22 септември 1921 г., в 12:30 по време на обяда си. (Подробен разказ […]
Когато майката на Алеко почива, баща му се премества от Свищов в София, заедно с двете си дъщери. За […]
Повече за домът на Атанас Далчев на ул. „Солунска“ No 6 можете да видите тук.
Квартирата на Гео Милев, в която той живеел с жена си Мила и дъщеря му Леда, се намирала точно срещу […]
Ран Босилек (1886- 1958) е един от най-известните български детски писатели, автор на поредицата Патиланско царство, стихотворенията „Родна реч“ и „Родна […]
Тодор Ф. Чипев (1867-1944) е най-големият български книжар и издател в България преди Втората световна война. Едноименната му книжарница, която […]
Интервю с Яна Генова, директор на Фондация „Следваща страница“, можете да чуете тук. Статия във в. „Капитал“ за проекта и […]
Последният дом на Никола Вапцаров в София се намирал на четвъртия етаж в жилищна кооперация на ул. „Ангел Кънчев“ № […]
Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов. (22.11.1883 – 05.03.1943). Роден в Сливен, завършва Богословското […]
Георги Абаджията бил куриер на Софийския комитет. На 29 години, той бил най-младият от четиримата софийски книжари, осъдени на смърт за […]
Киро Геошев (Киро Кафеджи) бил пътуващ книгопродавец, но държал и свой бакалски дюкян с кафене на Конски пазар. Една от най-колоритните […]
Никола Крушкин – Чолака държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), […]
Стоян Табаков бил овчар в родното си с. Якоруда, но в последствие заедно с братовчед си Никола Вардев се захванали […]
Четири години след обесването на Васил Левски в София, на 15 ноември 1877 г. отново са издигнати бесилки за четирима […]
Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, както и първият ректор на Софийския университет. Завършва Болградската гимназия, следва в Прага […]
*Всички три литературни метростанции (Александър Теодоров – Балан, СУ „Св. Климент Охридски“ и Константин Величков) се намират на линията Бизнес […]
Метростанцията носи името на патрона на Софийския университет – Св. Климент Охридски. Интересно е да се отбележи, че всички три […]
Скулптурата е дело на Галин Малакчиев и е поставена по повод построяването на НДК и юбилейните чествания на 1300г. България. […]
Националната библиотека пази в своя фонд над 8 милиона книги, периодични издания и документи. Най-старият запазен ръкопис е от ХI […]
Пълно дигитално копие на оригиналното издание на пътеписа му „До Чикаго и назад“ от 1894г. можете да разгледате тук.
Бюстът на Иван Вазов е първият подобен паметник, издигнат в Борисовата градина. В основата му е гравиран надпис: “Ивану Вазову от […]
Йордан Радичков (1929 – 2004) е български писател, роден в несъществуващото днес село Калиманица, област Монтана. Оставя след себе си […]
Никола Крушкин – Чолака (1836 – 1877) държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ […]
Официалното име на творбата е „Работникът-поет“, но в чертите на скулптурата безпогрешно се открива именно образа на Никола Вапцаров, пресъздаден […]
12 интересни факта за нашата азбука: Първоначално кирилицата е представлявала опростен вариант на 44-те букви на глаголицата, съставена като азбука […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Паметникът е открит от президента на Украйна Петро Порошенко на 30 юни 2016г. по време на официалното му гостуване […]
Статуята е поставена в градинката зад Баня Мадара през 2006 г. Неин автор е скулптора Николай Николов – Зико. […]
Над 20 летни дъба са запазени и до днес в семейното място за отдих на Петко и Пенчо Славейкови, […]
Преди 1944г., настоящият пл. „Папа Йоан Павел II“ е носел името на един от най-известните български романи. Първоначално Вазов го […]
След учредяването си през 1878г., Народната библиотека на първо време се помещава в стара турска къща, намирала се на мястото […]
Още със създаването си през 1926 година като кръчма „Селект”, заведението успява да привлече редица известни посетители сред които Елин […]
Георги Марков дълго време е лекувал туберкулозата си в Санаториума за гръдноболни на д-р Любомир Хаджииванов, намиращ се в близост […]
Народната библиотека се нанася в настоящата си сграда през 1953г. Преди това – в периода между 1900 и 1944г. – […]
До 1990г. Столична библиотека се е помещавала в сградата на ъгъла на ул. Гурко и ул. Дякон Игнатий (бившето […]
Входът на бившата печатница на Стефан М. Стойков е бил украсен със статуя на родоначалника на книгопечатенето Йохан Гутенберг. Сградата е […]
Белоцветните вишни, вдъхновили Димчо Дебелянов за елегията му „Помниш ли…“ са се намирали в задния двор на бирарията „Хладна почивка“ […]
Фонтанът е открит през 2013г. по инициатива на Кремена Халваджиян. Повече за церемонията по откриването може да прочетете тук.
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
В стъкления павилион на читАлнЯта се помещава малка библиотека за съвременна литература, както и туристическа инфо точка за гостите на […]
Литературни oбекти
Литературни улици и квартали
Петко Ю. Тодоров (1879 – 1916) е български писател и поет, част от т. нар. „кръг Мисъл“. Автор е на драмите „Зидари“ (1902), „Първите“ и […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Роден в […]
Заедно със строежа на трамвайната линия София — Княжево през 1900г., започва и заселването в района на днешния квартал Красно […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Роден в гр. […]
Преди 1944г., настоящият пл. „Папа Йоан Павел II“ е носел името на един от най-известните български романи. Първоначално Вазов го […]
Хосе Марти (1853 – 1895 г.) е кубински поет и лидер на кубинското национално-освободително движение срещу испанските колонизатори. Роден е […]
Людмил Стоянов (1886 – 1973) е български писател, поет, преводач и литературен критик, близък до Българската работническа партия и левичарите в литературата и […]
Акад. Стоян Аргиров (1870-1939) е български филолог и преводач, създател на българската библиотекарска наука. От 1903 до 1930 г. е директор на Университетската бибилиотека […]
Асен Босев (1913-1997) е български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач от руски език. Творчеството му за деца се отличава с хумора си.
Божан Ангелов (1873- 1958) е български литературен критик, историк и културен деец. Завършва славянска филология през 1894г. в Софийския университет, учителства в Свищов, Русе, Видин и София. През 1908-1909 […]
Борис Руменов (1884 – 1944) е български писател хуморист, актьор, издател на хумористичното списание „Барабан“. Известен е с псевдонима си Борю Зевзека. […]
Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония. Считан е за късен представител […]
Георги Заркин (1940 г. – 1977 г.) е български политически затворник, журналист и поет, убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България. Георги Заркин завършва задочно кинематография, след […]
Освен виден общественик и основоположник на биохимията в България, проф. Асен Златаров (1885-1936) е и активен участник в литературния живот на България в […]
„Развигор“ е литературен вестник, който излиза в София през 1921 – 1927 г. и през 1937 г. (самата дума пък означава пролетен южен вятър, който допринася да се развият листата) […]
„Абагар“ (на латински: Abagarus) е първата печатна книга на новобългарски език, отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“). Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополскикатолически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата […]
Адам Мицкевич (1798-1855) е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет […]
Освен в центъра на града, в рамките на Столична община улици, кръстени на Алеко Константинов има още в кв. Михайлово в […]
Александър Божинов (1878-1978) е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията. Пише също така стихове и фейлетони, а в края на живота си и художествена […]
Иван Кралича (с псевдоним Бойчо Огнянов) е един от основните герои на романа „Под Игото“, единственият литературен персонаж, на който […]
Даскал Ботьо Петков (1815-1869), е български просветен деец, учител и преводач, баща на Христо Ботев. Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време […]
„Бяла черква“ е превод на турското название на гр. Сопот – „Акча Клисе“, с което име градът е записван във […]
Веселин Ханчев (1919 – 1966) е български поет и публицист. Образованието си получава в родния си град Стара Загора, а след […]
Акад. Георги Караславов (1904 -1980) е български писател и драматург, тясно свързан с комунистическата власт в България. Автор е на романите […]
Пълно дигитално копие на първото издание на поемата от 1857г. можете да откриете тук.
Пълно дигитално копие на първото издание на поемата от 1857г. можете да откриете тук.
Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит от български произход, един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи на […]
Димитър Великсин (1840, Браила – 1896, Париж) е български книжовник от времето преди и след Освобождението, един от първите български стихотворци. […]
Добри Чинтулов (1822-1886) е български възрожденец от гр. Сливен, автор на текстовете на едни от най-популярните патриотични песни като Къде […]
Евлия Челеби (1611-1682) е османски пътешественик, поет и историк, пропътувал земите на Османската империя. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия, включително из […]
Интервю със сина на писателя, заснето в семейния му дом на ул. „Елин Пелин“, можете да видите тук. […]
Емануил К. Васкидович (1795, Мелник – 1875, Свищов) е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.
Южен Потие (1816-1887) е френски поет, член на Първия Интернационал и на Парижката комуна. Автор на текста на Интернационала, който освен международен пролетарски и комунистически химн, […]
Ефрем Каранфилов (1915-1998) е български литературен критик и есеист. Професор в Института за литература на БАН, зам.-директор на Единния център за език и литература към БАН. […]
Иван Боримечката е един от второстепенните герои от романа на Иван Вазов „Под игото“(1894) и неговото продължение „Нова земя“ (1896). Негов прототип е Иван […]
Иван Кралича (с псевдоним Бойчо Огнянов) е един от основните герои на романа „Под Игото“, единственият литературен персонаж, на който […]
Йоаким Груев (1828 -1912) е български просветител, книгоиздател и общественик. През българското Възраждане в продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище. Имената […]
Йордан Радичков (1929 – 2004) е български писател, роден в несъществуващото днес село Калиманица, област Монтана. Оставя след себе си […]
12 интересни факта за нашата азбука: Първоначално кирилицата е представлявала опростен вариант на 44-те букви на глаголицата, изобретена като азбука […]
Константин Петканов (1891 – 1952) е роден в село Каваклия, Лозенградско в семейството на български свещеник, взел участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското […]
Константин Фотинов (1790-1858) е възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. – 1846 г.
Крум Кюлявков (1893-1955) е казионен писател и публицист, функционер на Българската комунистическа партия. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат се намира в София и взима участие в кървавото разчистване […]
Леся Украинка (1871-1913) е украинска писателка, драматург и преводач. Превежда социалистически и марксистки текстове на Владимир Ленин, Карл Маркс, Фридрих Енгелс и др. След революционните […]
Лъчезар Станчев (12.9.1908 – 13.3.1992 г.), е писател, преводач и журналист, основател на сп. „Славейче” и автор на литература за […]
Любен Каравелов (1834 – 1879) е български поет, енциклопедист, революционер и журналист, един от най-видните представители на Възраждането. Оставя трайна […]
Мара Белчева е единствената българка, изобразена върху българските банкноти – на гърба на банкнотата от 50 лева можете да откриете […]
Найден Геров (1823-1900) е български езиковед, фолклорист и общественик, един от най-видните представители на Възраждането. Син е на килийния учител от […]
Едно от най-емблематичните стихотворения на поета Пенчо Славейков. Баладата е публикувана за първи път през 1895 г. със заглавие „Калина“. През 1896 г. творбата е включена […]
Никола Козлев (1824 – 1902) е български книжовник и революционер, един от първите български стихотворци. С големи прекъсвания поради липса на […]
Никола Крушкин – Чолака държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), […]
Никола Крушкин – Чолака държал книжарница на тогавашния пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), […]
Николай Василиевич Гогол (1809-1852) е руски писател от украински произход, един от класиците на руската литература. Роден в село Сорочинци, […]
Улицата е кръстена в чест на деня на свети Климент Охридски, патронният празник на Софийския университет, превърнал се в последствие в общонационален […]
Проф. Александър Балабанов (1879-1955) е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Близък приятел на Елин […]
Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, както и първият ректор на Софийския университет. Завършва Болградската гимназия, следва в Прага […]
Иван Шишманов (1862, Свищов – 1928, Осло) е български филолог, писател, университетски преподавател и политик. Професор по всеобща литературна и културна история. […]
Ран Босилек (1886- 1958) е един от най-известните български детски писатели, автор на поредицата Патиланско царство, стихотворенията „Родна реч“ и „Родна […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Дилов Митовски) е български поет и деец на БЗНС. Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война, като лириката му е основно […]
Симеон Радев (19.01.1879г., Ресен – 15.02.1967, София) е български публицист, историограф и дипломат, автор на забележителната документална книга „Строители […]
Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов. (22.11.1883 – 05.03.1943). Роден в Сливен, завършва Богословското училище […]
Стоян Михайловски – разобличителят на покварените политици https://bulgarianhistory.org/stojan-mihailovski/
Трифон Кунев (1880 -1954) е български поет, чието творчество се доближава до символистите. Освен поезия пише и хумористични разкази и фейлетони. Вижте повече за автора в […]
Филип Станиславов (1608 – 1674) е български католически епископ, книжовник и културен деец, автор на Абагар – първата печатна книга на новобългарски език. Роден […]
Повече за историята на Христо Г. Данов тук.
„Хъшове“ е театрална пиеса на Иван Вазов, публикувана през 1884 г. В нея се описват животът на хъшовете във Влашко – български емигранти, които, мизерствайки, търсят средства […]
Цани Гинчев (1835 – 1894) е възрожденски писател, просветен деец и публицист. Сътрудник на Раковски, а по-късно – създател на едно от най-значимите […]
„Чичовци“ е хумористична повест от Иван Вазов, разказваща за бита и нравите на предосвобожденското българско общество. За първи път повестта […]
Яков Крайков първият български издател, гравьор и шрифтолеяр за печатни произведения. Роден е през първата половина на XVI век в подножието на Осоговската планина, най-вероятно […]
Повече за Яна Язова можете да прочетете тук.
Учебни заведения с литературни патрони
Университети
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Училища
Теодор Траянов (1882 -1945) е български поет-символист. Мнозина критици смятат стихотворението му „Новия ден“ (сп. „Художник“, 1905г.) за начало на символизма в България. Следват […]
Найден Геров (1823-1900) е български езиковед, фолклорист и общественик, един от най-видните представители на Възраждането. Син е на килийния учител от Копривщица […]
Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит от български произход, един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи на […]
Людмил Стоянов (1886 – 1973) е български писател, поет, преводач и литературен критик, близък до Българската работническа партия и левичарите в литературата и […]
Пълно дигитално копие на първото издание на поемата от 1857г. можете да откриете тук.
Петко Ю. Тодоров (1879 – 1916) е български писател и поет, част от т. нар. „кръг Мисъл“. Автор е на драмите „Зидари“ (1902), „Първите“ и […]
Освен виден общественик и основоположник на биохимията в България, проф. Асен Златаров (1885-1936) е и активен участник в литературния живот на България в […]
Веселин Ханчев (1919 – 1966) е български поет и публицист. Образованието си получава в родния си град Стара Загора, а след […]
Симеон Радев (19.01.1879г., Ресен – 15.02.1967, София) е български публицист, историограф и дипломат, автор на забележителната документална книга „Строители […]
Йордан Радичков (1929 – 2004) е български писател, роден в несъществуващото днес село Калиманица, област Монтана. Оставя след себе си […]
Адам Мицкевич (1798-1855) е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет […]
Сесар Вайехо (1892 – 1938) е перуански поет, драматург и журналист, считан за един от най-добрите световни поети на XX […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Пълно дигитално копие на първото издание на поемата от 1857г. можете да откриете тук.
Акад. Георги Караславов (1904 -1980) е български писател и драматург, тясно свързан с комунистическата власт в България. Автор е на романите […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Константин Фотинов (1790-1858) е възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. – 1846 г.
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Филип Станиславов (1608 – 1674) е български католически епископ, книжовник и културен деец, автор на Абагар – първата печатна книга на новобългарски език. Роден […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония. Считан е за късен представител на Търновската […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, както и първият ректор на Софийския университет. Завършва Болградската гимназия, следва в Прага […]
Христо Ботев (1848 -1876) е български поет и революционер, автор на едни най-вдъхновените стихове, писани на български език. Патрон на цели […]
Детски градини
Патиланско царство е поредица от кратки разкази в рима на Ран Босилек, публикувани първоначално в шест отделни книжки: „Патиланчо“ (1926), „Патиланско царство“ (1927), „Бате Патилане“ […]
Леда Милева (1920 -2013) е детска писателка и преводач. За широката публика е най-известна като автор на текста на песничката […]
Хосе Марти (1853 – 1895 г.) е кубински поет и лидер на кубинското национално-освободително движение срещу испанските колонизатори. Роден е […]
Асен Босев (1913-1997) е български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач от руски език. Творчеството му за деца се отличава с хумора си.
Книжни точки
Повече за Гьоте институт може да прочетете тук.
Интервю с Яна Генова, директор на Фондация „Следваща страница“, можете да чуете тук. Статия във в. „Капитал“ за проекта и […]
Националната библиотека пази в своя фонд над 8 милиона книги, периодични издания и документи. Най-старият запазен ръкопис е от ХI […]
Филиалът работи от понеделник до петък от 8:30 до 20:00ч. Разполага с богат фонд от над 100 хиляди книги и […]
Филиалът работи от понеделник до петък от 8:30 до 20:00ч., а в събота – от 9:00 до 15:00. Разполага с […]
Филиалът работи от понеделник до петък от 10:00 до 19:00ч., а в събота – от 10:00 до 16:00ч. Това е […]
В стъкления павилион на читАлнЯта се помещава малка библиотека за съвременна литература, както и туристическа инфо точка за гостите на […]
Българска писменост
Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит от български произход, един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи на […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Метростанцията носи името на патрона на Софийския университет – Св. Климент Охридски. Интересно е да се отбележи, че всички три […]
12 интересни факта за нашата азбука: Първоначално кирилицата е представлявала опростен вариант на 44-те букви на глаголицата, съставена като азбука […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Улицата е кръстена в чест на деня на свети Климент Охридски, патронният празник на Софийския университет, превърнал се в последствие в общонационален […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]
Св. Климент Охридски (ок. 840 – 916) е продължител на делото на Св. Кирил и Методий, наричан „първият епископ на […]